„Започва път от моя праг.“ Този път в огледалния свят на „Дж.Р.Р.Толкин.
Биография“ от Хъмфри Карпентър (изд. „Колибри“, 2016; превод: Стела Джелепова).
Огледален, защото насочва погледа в обратната посока, разрушава енигмата около
образа на писателя като божество, оголва го до човешка форма, но все пак свят, защото гради нови пространства,
подрежда хронологически цяло едно съществуване, придавайки му плътност.
Хъмфри Карпентър започва историята на бащата на фентъзито
с нейния край, за да придаде по-горчива приказност на началото на цяла една литературна епоха. Животът на
личността Толкин е също толкова невероятен, дори в делничността си, колкото и
творбите, с които израстват няколко поколения.
И докато „сериозните“ биографии звучат предимно декларативно, пунктуално и суховато,
то универститетският преподавател Карпентър е успял да избяга от строгата
структура на биографичното разказване и да създаде фантастична история с
привиден край. Защото историята на Джон Роналд Руел Толкин се преповтаря при
всеки прочит, при всяко гледане на екранизациите по книгите му. Учудващо е
колко много решения за един или друг развой на събитията в книгите му, дори
изцяло фантастични, се обясняват от събития, белязали живота му. Възхитително е
как подсъзнателно или напълно осъзнато писателят ги е облякъл в магичната им
форма. Всичко това Карпентър е събрал грижовно, изложил на белия лист с
уважение, без излишно навлизане в този магичен кръг – личното пространство, и
без да търси пикантното, скандалното. Наративът тече плавно и гладко,
свободолюбиво спокойно. Накратко, биографията на Карпентър носи магията на
Толкиновия роман и вълнението, което читателят изпитва е не по-малко.
Ако повечето фенове знаят, че Професора е прекарал немалка
част от детството си в африканско село, където
европейците се опитват да поставят основните на модерната цивилизация -
банкиране и железница, – че Първата световна война и загубата на близки
приятели оказва сериозен удар върху психиката на младия Толкин или че Идит е
неговата първа и последна любов, то изненада се оказват някои противоречия
между представа и реалност за един писател. Толкин, който разделя личния си
живот и приятелите така ревностно; Толкин сред хора, в компания и Толкин - отшелника;
Толкин - свободолюбивият реставратор на светове (според него всичко, което
описва е вече съществувало) и Толкин - строгият католик – са контрапунктове, които
превръщат автора на „Властелинът на пръстените“ и „Хобитът“ в многоликост. В многоликия
бог на въображението.
В един кратък обзор могат да бъдат преразказани твърде
много и твърде малко факти, но излагането им тук би развалило до известна
степен срещата с тях из страниците на книгата. Трудът на Карпентър носи
достатъчно информативност и сам говори за себе си и стойността си, а преводът
на Стела Джелепова е великолепен в мелодичността си и пунктуалността. Едно
усещане за плътност и споделеност, на шумна детска екзалтираност те обхваща с
тази биография. Става ти топло и хубаво. И магично.
Още фенски отзиви:
Коментари
Публикуване на коментар