„Вечер при Клер" от Гайто Газданов

abend bei claire
По думите на Игор Сухих „Вечер при Клер“ от Гайто Газданов (изд. „Аквариус“, 2016; превод: Жела Георгиева ) се движи „деликатно между руския автопсихологически роман и западния роман на потока на съзнанието“.
И наистина, първият роман от автора на моите литературни открития за 2015 година – „Призракът на Александър Волф“ и „Пътища в нощта“ – още със своята теменужена корица и елегантно българско издание мистериозно привлича,но и спекулира с читателските очаквания; уверено загатва бъдещата езикова мощ на руския писател и се движи на границата между универсалното и оригинално интерпретираното; изкривява отношенията между предвидливия разум и пределната емоция и жонглира със социално неприемливото.
„Във всяка любов се крие и тъга.“, пише Газданов. Но „Вечер при Клер“, противно на заглавието си, не е любовната история на един млад мъж към по-възрастната и непостоянна Клер. С нейното име е белязано заглавието, но не и самата история. Тя е само инжекцията емоция, която отключва потока на съзнанието, която вдъхновява мелодиката на езика.
Разказ за гражданската война в Русия, романът звучи достоверно, защото е почти откровение, автобиографичен ескиз на чувствителния към жестокостите на времето човек, на емигранта и на пътешественика.
Началната точка на това пътешествие из спомените е  Париж, когато Коля посещава капризната Клер, неговата неосъществена любов, която не е виждал в продължение на години. Оказал се в апартамента ѝ, сънят му го отнася с вихрушка от асоциации към дълбините на спомените; плъзга съзнанието му по оголената жица  болезнени избори, от които „удря“ тъга – решението да стане войник, след като Клер се омъжва за друг, ужасите на войната, опитите да се облекчи болката от преживяното.
Лаконичният на моменти стил, като контрапункт на високото емоционално напрежение, с което е нагнетен романът, откроява още повече непостоянството на човешката психика, реакциите ѝ в екстремни ситуации. Сюжетът е фрагментиран, разпадащ се на хиляди малки късчета съдби. И именно тук се крият очарованието, но и минусът на творбата. Объркващ за по-нетърпеливия или жаден за действия читател, „Вечер при Клер“ носи точно онази вечерна носталгична атмосфера на красиво написания роман. На романа, който губи читателя в облаци от мисли и дим.
Поетиката на любовта на Газданов е пречупена през социалното, през общочовешкото. И обратното, лентата на историята на Русия се превърта през интимното, личното. И макар да личи, че романът е първа стъпка на емигрантския писател към голямата литература,  книгата очарова с елегантността и деликатността си. И подхожда на всички летни носталгии. 

Коментари