„Предателства“ от Йосип Новакович
(изд. ICU, 2016; превод: Елка Виденова) е сборник с военни
разкази, в който битката се води не толкова фронта, колкото по цялото тяло на
героите. Новакович създава един
трагикомичен свят, в който невинността бива изместена от съмнението, а
парадоксите са градушката куршими, в която се дави жлъч(ка)та.
11 истории побират в себе си
невидимите нишки на страха и на страстта. Фабулата на тези разкази се разгръща
далеч извън границите на бивша Югославия, конфликтът надскача политическото,
надскача балканското и придобива универсално, по човешки близко звучене.
Спорен е въпросът дали ще
намерите смешното из наратива на Новакович, макар авъорът да е успял да съхрани
в героите си онази живителна сила, благодарение на която надеждата никога не
умира. Още „Жлъч(ка)“ (може би един от любимите ми разкази) стиска читателя
страстно за гърлото, изпива очакванята му и оставя усещането за погнуса, но и
за познатост, за дивашка близост.
Съмнението знае всички пролуки в
тялото и в душата, плъзга се по кожата, всичко знае, а персонажите в
„Предателства“ са жертва на сентенцията на Солерс „Никой не знае кои сме.“. За
да не предадат историята, те често предават самите себе си, но всичко това
минава с усмивка, с готовност да се прегърне абсурда.
Многообразието в съмнението и
смелостта на героите – в тях се крие чарът и свежестта на този сборник. Въпреки
войната, въпреки мрака.
И все пак, Йосип Новакович не
преде нишката на една лека сюжетна линия. Той нюансира, нагнетява, натъжава. И
изпраща отвъд копнежа за отмъщение, отвъд мечтата за прошка.
Историите в „Предателства“ се
носят из въздуха като снежнобели „пера на гугутка“. Галят погледа, преди да
одерат безмилостно окото.
Браво на ICU за прегръщането
на трагикомичния стил на този автор. Както и на Елка Виденова (преводач), Ива
Колева (коректор) и Невена Дишлиева-Кръстева (редактор) за добрата работа.
Такива книжни издания се носят с много обич в чантата.
Коментари
Публикуване на коментар