"Писма до един млад поет. Писма до една млада жена. Райнер Мария Рилке – Марина Цветаева. Кореспонденция" – поетична вселена в проза



maria rilke
Ако приемем, че човекът е място, емоционална територия, то  „Писма до един млад поет. Писма до една млада жена. Райнер Мария Рилке – Марина Цветаева. Кореспонденция” (издателство „Колибри”. 2016; превод: Майа Разбойникова-Фратева)  е издание, което побира в себе си цяла поетична вселена. Писмата на представителя на немския романтизъм размиват границата между формите, създават неразрушiiмо единство между прозаичното и поетичното и канят читателя в света на душата Рилке.

В „Писма до един млад поет” се поместена кореспонденцията между Рилке и младия, литературно изкушен офицер Франц Ксавер Капус, в която немският поет споделя своите възгледи за смисъла на творческия акт, за нуждата от самота като катализатор на вдъхновението. Речта е лупата, през която всяка емоция хиперболизира; инструментът, чрез който връзката с външното спира да бъде цел и чрез който погледът се обръща навътре – към интимното, към сакралното. Десет писма, разменени между 1903-1904 година, остават едни от най-влиятелните есеистични форми, посветени на литературата.

„Не сме като у дома си в нашия свят...”. За Рилке бягството и изгнанието са съдба.
„Писма до една млада жена” – втората част от изданието на „Колибри” разкрива вътрешните му странствания. Сред думите му, отправени към неговата приятелка Лу Саломе, са разпръснати множество частици от битието на поета и човека Райнер Мария  Рилке. Епистоларната форма се размива, придобива измеренията на рефлексии, на тресавище, водещо до потъване в поетиката на интимното.

райнер мария рилке
Но може би най-докосваща (ме) е кореспонденцията, която Рилке разменя с руската поетеса Марина Цветаева – водена на немски, но сякаш кодирала два различни езика заради играта на стиловете, която започват в търсене на безспорна форма на обвързване, на безапелационно любовно признание. И в този смисъл думите, разменени помежду им, надскачат физичното, превръщат се в метафизично изживяване, в рисковано оголване пред другия.

Поезия, лишена от строгостта на формата – писмата на Райнер Мария Рилке спокойно могат да се разглеждат като литературно произведение, като литературно откровение, след което читателят ще излезе по-чист (от reiner, „по-чист”) и по-красив.Te са малката нощна музика, с която територията на човешкото, на творческото става лесно проходима и непосилно лека.



Коментари