"Писма до един млад поет. Писма до една млада жена. Райнер Мария Рилке – Марина Цветаева. Кореспонденция" – поетична вселена в проза
Ако приемем, че човекът е място,
емоционална територия, то „Писма до един
млад поет. Писма до една млада жена. Райнер Мария Рилке – Марина Цветаева.
Кореспонденция” (издателство „Колибри”. 2016; превод: Майа
Разбойникова-Фратева) е издание, което
побира в себе си цяла поетична вселена. Писмата на представителя на немския
романтизъм размиват границата между формите, създават неразрушiiмо единство
между прозаичното и поетичното и канят читателя в света на душата Рилке.
В „Писма до един млад поет” се
поместена кореспонденцията между Рилке и младия, литературно изкушен офицер
Франц Ксавер Капус, в която немският поет споделя своите възгледи за смисъла на
творческия акт, за нуждата от самота като катализатор на вдъхновението. Речта е
лупата, през която всяка емоция хиперболизира; инструментът, чрез който връзката
с външното спира да бъде цел и чрез който погледът се обръща навътре – към
интимното, към сакралното. Десет писма, разменени между 1903-1904 година, остават
едни от най-влиятелните есеистични форми, посветени на литературата.
„Не сме като у дома си в нашия свят...”. За Рилке бягството и
изгнанието са съдба.
„Писма до една млада жена” –
втората част от изданието на „Колибри” разкрива вътрешните му странствания.
Сред думите му, отправени към неговата приятелка Лу Саломе, са разпръснати
множество частици от битието на поета и човека Райнер Мария Рилке. Епистоларната форма се размива,
придобива измеренията на рефлексии, на тресавище, водещо до потъване в
поетиката на интимното.
Но може би най-докосваща (ме) е
кореспонденцията, която Рилке разменя с руската поетеса Марина Цветаева – водена
на немски, но сякаш кодирала два различни езика заради играта на стиловете,
която започват в търсене на безспорна форма на обвързване, на безапелационно
любовно признание. И в този смисъл думите, разменени помежду им, надскачат
физичното, превръщат се в метафизично изживяване, в рисковано оголване пред
другия.
Поезия, лишена от строгостта на
формата – писмата на Райнер Мария Рилке спокойно могат да се разглеждат като
литературно произведение, като литературно откровение, след което читателят ще излезе
по-чист (от reiner, „по-чист”)
и по-красив.Te са малката нощна музика, с която територията на човешкото, на творческото става лесно проходима и непосилно лека.
Коментари
Публикуване на коментар