„Нищо" от Яна Телер – треморът на смисъла

При досега с такива книги нищо няма смисъл. Нито реденето на удивителни, нито опити за критическа дисекция по наратива, нито рекламни слогани. Нищо особено книга. И в крайна сметка толкова нещо, с което шега не бива.

Не мога да кажа, че пишейки тези редове, се чувствам добре. Напротив, едно тягостно чувство е легнало на сърцето ми. И може би само усещането, което „Нищо“ от Яна Телер (изд. „Лабиринт“, 2016; превод: Емилия Масларова) оставя, има значение при решението дали да преминете отвъд дървото, отвъд семплото заглавие на корицата.

С една наглед универсална,  приказно започваща история и с простички изразни средства Яна Телер си играе на котка и мишка с читателя. Поднася му сериозното, вечното, философски неразгаданото. Какво е това СМИСЪЛ. И защо според напусналия класната стая Пиер Антон НИЩО няма СМИСЪЛ.

Да се опълчиш на ежедневните разбирания и да изобличиш комерсиалността на живота – нихилистичната позиция никога не е водила до по-страшни последици. И истини.

В опити да убедят своя съученик Пиер Антон в смисъла, група ученици извършват немислими неща. И докато в началото всичко звучи като сладка тийнейджърска история, в един момент в читателя нещо се прекършва. Чувството за грабеж, за посегателство над самия него надделява. И сърцето се свива в тягостна молба – не отивайте по-натам!

Най-въздействащото изразно средство на Телер – простотата, с която разказва. Спокойствието в тона на главната героиня Агнес. Пречупени през нейния поглед, събитията в книгата са някак  по-близки,  по-страшни, още по-ужасяващи.

Бол-ка – е нещото, което остава след тази книга. Загуба. И е факт, че макар да жонглира с наглед преекспонирани теми, „Нищо“ ужасява. Фактът, че главните герои са деца, логичността на всяка една тяхна стъпка към пропастта, жестокостта, но обосноваността на всяко решение нагнетяват напрежение, а нарочно оставените полупразни страници  се оказват най-тежки за разгръщане.

Антиутопията „Нищо“ на Яна Телер е тремор, след който читателят изпада в състояние на амок. Не очаквах да ми окаже такова влияние, не очаквах да извади от релси структурираното ми ежедневие. Но я мисля. Поздравления на издателство „Лабиринт“ за чудесното оформление, добрия превод, добрата коректорска работа на Ива Колева и най-вече за смелостта да стигнат до финала на романа. Защото със смисъла шега не бива, нали?