„Другият сън“ от Владимир Полеганов – хипнотичната безтегловност

другият сън
Това си беше значително приключение: да вървиш по бреговете на съзнанието, без да виждаш накъде отиваш. „Другият сън“ от Владимир Полеганов (изд. „Колибри“, 2016) се оказа тресавище, което изяжда реалността, поглъща я и ражда един нов, фантастичен свят.

В духа на старата фантастика, „Другият сън“ се оказва текст, концентриращ вниманието си изцяло върху вътрешните усещания на главния герои;  асансьор между съзнателно и несъзнателно. 

Трудно би могло да се говори за сюжетна линия – след погрешно набран номер разказвачът се озовава в непознат свят, който постепенно се запълва пред очите му. Попадането в него винаги е неочаквано, без да може да бъде контролирано, а удивлението и ужасът от неразбираемото, от едва ли не халюцинираното, се оказват полюсните емоции, около които съзнанието се плъзга. 

Именно тази безсюжетност прави книгата бавно четивна въпреки привидно малкия ѝ обем. Тези 166 страници изискват пълната концентрация на читателя. Една крачка в страни от изречението би означавала връщане назад, реене във въздуха. Но противно на очакванията подобен подход по-скоро впечатлява, отколкото дразни. Въздушността на изреченията, елегантността на изказа носят атмосферата на Борхесовите разкази в „Алефът“, без да изискват, без да натоварват интелектуално. 

„Другият сън“ бяга от жанровите категории. Полеганов не изгражда цялостен свят, пъзелът на съня му до последно остава незавършен. Романът е сякаш непълен, стоящ на границата. Липсата на плътни брази и избраният Аз-изказ подпомагат припознаването, приобщаването на възприемащия и го потапя напълно в меланхолията на ужаса от неразбирането на другото, на чуждото. Тишината на формите на имената ражда света: 

„Когато сънувам, имената на другите често се раздат от звуците на света отвън. Когато се събудя, мога да проследя всяко име до неговото начало...
Чуждото име винаги е имаго на по-първичен звук, докато мойто е без минало, предишната му форма остава неоткриваема, тайна...“

Ако търсите добре написана и интелигентна книга, която жонглира с фантастични и психологически понятия, без да ги назова пряко, убедена съм, че „Другият сън“ е книгата за вас. Апропо, около Полеганов заслужава да се шуми доста и по много. Макар целенасоченото желание да остави читателя изгубен из страниците на романа му да обърква, рядко съм била така впечателна и така въодушевена от книга в последно време. Книгата буквално „ме държи“ вече две седмици. Защото в „Другият сън“ ще откриете, че невъзможността да се завърнеш обратно и изцяло в света си и усещането за безтегловност  са хипнотични. 

Коментари