„Книга за другите” под редакцията на Зейди Смит - книга за писателите

 „Книга за другите” под редакцията на Зейди Смит (ICU, 2016; превод: Невена Дишлиева-Кръстева, Надежда Розова, Елка Виденова, Бистра Андреева) е сборник-измислица. Сборник, който чрез себе си излиза извън границите на личното, на познатото и ни среща с фантазиите на другите. 

Едни от най-популярните съвременни автори, сред които Дейвид Мичъл, Колъм Тойбин, А.Л. Кенеди, Зи Зи Пакър, Андрю О’Хейгън, прегръщат идеята на Зейди Смит за създаването на eдин поток на въображението. „Книга за другите” се превръща в палитра от стилистики за изграждане на персонажи, на характери. Двадесет и една личности съществуват, живеят, пречупват света през себе си, за да обобщят живота, да обобщят човека. Акцент в сборника са дребните, ежедневни случки, трагедиите, думите. И доколкото е възможно,  преходът от един свят в друг се случва неусетно за читателя.

Едно е обединяващото кратки разкази – интимната атмосфера, която всеки един от авторите е успял да придаде на текста, при това без готовността на персонажите да открехнат вратата към най-личното си да е смущаваща. И доколкото този сборник остава по-скоро редакторски експеримент на Зейди Смит (с малките пропуски на първия опит), някои от разказите успяват да станат наистина близки. Като този, с който започва изданието -  „Гидиън” от Зи Зи Паркър, напомнящ изключително много на ранните разкази на Труман Капоти със своята незавършеност и обраност на разказа. Наглед ежедневната история на една безперспективна връзка успява да ангажира читателското съзнание, така че нейният отсечен край да остави читателя изненадан.

Внимание заслужава и „Франк” от А. Л. Кенеди.  Елегантността на наратива, както и играта с читателското настроение превръща това ходене по думите в сладко-горчиво удоволствие. 

Разбирам защо хората гледат фонтани или морето. Защото там движението не спира.
„Франк“, А. Л. Кенеди
За жалост, някои от разказите стоят като кръпка, като другите, които не харесваме. „Тео” от Дейв Егърс бе  едно от големите разочарования. Факт, затвърждаващ заформилото се  лошо впечатление от „Кръгът“.

Поздравление ICU заслужава преди всичко за оформлението на сборника и старанието, което екипът е положил в превод, редакция, коректура и подредба. Предхождащите всеки разказ бележки за автора, както и предговорът на Зейди Смит са едно от най-ценните неща, с които този сборник печели симпаттии.

„Книга за другите” е малка книга, но побира в себе си много животи и много въображение. Сборник, в който фантазното среща реалността и го обгръща. В нея не се предлагат конкретна дефиниция що е „образ”. Тя не е и понятие на реализма, а по-скоро приятен и любопитен експеримент на Зейди Смит, утвърждаващ многообразието както на характери, така и на писатели.

Коментари