И няма по-бяло от името ѝ.
Йорданка Белева е моето нарицателно за нежна сила и сладка меланхолия.
Стихосбирката „Ѝ“, както и сборникът с кратки разкази „Ключове“ завоюваха
трайно място в сърцето ми и готовност да я последвам на всяка страница. Защото
думите ѝ дъхат на нощ. Полепват по теб и те завиват в уютните си пелени. До
удушаване на болките.
„Пропуснатият момент“ (изд. къща „Жанет 45“, 2017) е мястото в
езика, в което с всички загуби „сме местни“; което слива думите и ги превръща във взаимно място.
За пореден път се убеждавам, че поезията на Белева не се побира в дълги
стихове, а в липсата им. Лаконичността ѝ е la grande bellezza, която покорява и
притегля в обятията си. Красотата, до която не смееш да се приближиш, но тя сама
нахлува царствено в ума ти.
Осцилирането около сбогуванията,
съхранението на спомена и превръщането му в съкровище – Дана Белева се разхожда
из мъртвите полета на загубата, за да излезе неизкушена от лесния отказ от
минало и комуникация.
***
млъкни не му е сега мястото
и аз все повече се вглеждам
в мястото и в разговорите
в разговорите като места
в местата като разговор
отказани са обитанията на гласовете
отложени са всички звуци
докато подменяме мястото
е студено и не е докато търсим
думи на открито и думи на закрито
думи за откриване и думи за закриване
кажи кое е мястото в езика
в което да сме местни
Трудно е да се отърсиш от това
малословие, да измериш изживяването и да преживееш паметта си. Нестинарският
танц на стиховете на Белева върху горещите въглени на болката оставят
незабележими белези, деликатни червени бримки върху бяла кожа.
той казва:
преживява се всичко
паметта е войнишки шинел
двуредните копчета изравняват
загубата отвътре и загубата отвън
бялото знаме избледняла покривка от маса с далечни роднини
изравнено и гладко минно поле
някой споменава име
непрежалимо е пространството
в което се намърдва спомен
„Пропуснатият момент“ са помъдрялата
белота, красивата тъга и опитът, събрани в едно. Той е и Porta Lingua, вратата, на която след толкова много
загуби, след толкова много краища, може да почукаш и да бъдеш у дома; зад която
езиковото упражнение живот се понася като щастлива биография.
И няма по-бяло от името ѝ.
Коментари
Публикуване на коментар