„Телекс от Куба“ от Рейчъл Къшнър – Куба преди революцията и с цвят на нагорещена лава

Снимка: Личен архив

Онази свобода, която мисълта за жаркото слънце на Куба носи, е илюзорна. Парещият въздух и промиващата рани влага често крият опасности и разпалват пожари, които прерастват в революции.

            Куба – екзотична и исторически непрескочима –  и онази Куба, застинала малко преди революцията, е побрана в страниците на романа на Рейчъл Къшнър „Телекс от Куба“ (изд. Жанет 45, 2017; превод: Василена Мирчева) – книга, която се появи в края на май на българския пазар, но жълтите ѝ корици останаха странно незабелязани, макар да крият зад себе си история с „цвят на нагорещена лава“.

            Започвайки историята през погледа на Кей Си - сина на ръководителя на местния клон на „Юнайтед Фрут Къмпани“ – Къшнър невидимо оплита читателя в една сложна литературна картография, в която на пръв поглед властва хаоса.

            Животът през погледа на американските заселници, свързани със захарния и с никеловия бизнес в Куба, завърта колелото на бунта.

            „Юнайтед Фрут Къмпани“ вече не отглежда плодове, а само захарна тръстика за сметка на местните жители. Бащата на Кей Си е строг, а майка му е съпричастна към бедните. И всичко привидно изглежда идеално, докато една сутрин различно утро не пропълзява по тавана на момчето и димът на промяната не обгръща и тяхната къща.

Докато наративът разгръща събитията през погледа на Кей Си, Къшнър въвежда втори и детски глас – този на Ейвърли, произхождаща от средната класа, а същинските революционни действия започват при срещата с фатален френски агитатор, който продава оръжия.

Наглед сложната творба, която Къшнър изгражда, рисува жива картина на една епоха, в която различията се оказват тъй дифузни, границите тъй несигурни, че човек сериозно се затруднява да реши къде  е попаднал – дали в същинската история или в нейния фикционален прочит.

Героите, сцените в които образи на американски бизнесмени и кубински президенти се сливат, се превръщат в реализма на едно лудо време, разгледано в най-интересните му и оригинални мигове (макар признавам, въвличането на Фидел Кастро в странна повествователна брънка да ми се стори крайно излишно).

            Разделен на три части, „Телекс от Куба“ съчетава в себе си както характерни за модернизма стилови особености, така и постмодернистични намигвания. За Къшнър сякаш важи максимата на Гьоте: „Съжетът всеки вижда пред себе си, съдържанието намира само тоя, който има отношение към него, а формата остава тайна за мнозинството“. Хаотична и същевременно премислена до съвършенство, структурата на „Телекс от Куба“ може да откаже много от вас, но със сигурност романът би се отплатил пребогато на търпеливите читатели. Защото именно стилът и езикът подплатяват ролята на Къшнър като талантлив  писател и чрез тях тя успява да изрази най-точно усещанията, емоциите и вътрешния свят на историята, която разказва.