„Висока облачност“ от Оля Стоянова

Трудно е да се прецени дали ти откриваш тези разкази, или  те сами те намират. Като трънливи клонки, спрели за секунда пътя ти. Като поглед в безкрайното синьо. И като постелята на безброй облаци, оплетени в мрежа от дъхави, лековити думи.

оля стояноваДо Тирана и назад. 21 приключения, които ще ви разведат из позната и непозната България, на околоприказно пътешествие; ще ви изкачат до най-високите човешки върхове и ще ви потопят в най-дълбоките им падения.

„Висока облачност“ от Оля Стоянова е сборник за приключенци, за авантюристити и тихи бунтари. В него няма високи тонове. Всичко е преглътнато, приглушено и пречупено през призмата на високия въздух, на планинския взор.

Разказите на Оля ухаят на арабски сладкиши, посяват в езика нови цветове и различни аромати. Делничните мигове раждат магична атмосфера, а  различни сюжетни линии се преплитат, за да разкажат една обща история – тази на човешкото сърце. Неслучайно „Висока облачност” е разказът, който заслужено е дал име на целия сборник.  

„Срещи на високо” със себе си и „Другите с нас”, „фоторепортаж” в „Градината на чудесата”  и надникване в „Къщата на влюбените” – героите на сборника са навсякъде около нас (алпинисти, „обикновени“ двойки, предприемачи, прозорливи врачки, журналисти, стари приятели, свещеници и още, и още). Това превръща изданието в едно интимно място, в което съкратения курс по познаване на себе си се оказва възможен.

Без да претендират за изключителност, тези наглед простички истории се преръщат в малки съкровища. В провизиите, скрити в багажа и предназначени за подкрепа по време на дългия път. С тях самоубийственото катерене по човешките чукари в този сборник понякога завършва и с щастлив полет.


Сърцатост – това е, което ви очаква на тези  184 страници. Едно непрестанно вдишване и издишване на света. Нарамвайте раниците. Сред облаците на Оля всъщност е невероятно уютно.

Коментари