„Хубостта е рана“ – магически реализъм в действие

ека курняван
„Хубостта е рана“ напомня Ека Курняван (изд. „Колибри“, 2017; превод: Венцислав К. Венков). И ако „страшното започва едва с красотата“ по Рилке, то магията е вплетена още в първото изречение на индонезийската приказка.

Магическият реализъм на Курняван ще ви напомни този на Габриел Гарсия Маркес, но същевременно с това ще премине отвъд неговите граници, диалогизирайки с приказките на Шехерезада и вятърните мелници на Дон Кихот.

С възкръсването на Деви Аю читателят се отдава на едно рядко завръщане към пищната премереност и красотата. С точните лица, точните думи, точните дълбочини на цветовете. Картография на срещите и историография на индонезийската съдба. Индонезия малко след Втората световна война и нейните динамични сърдечни преврати, редуващи холандския контрол, японската окупация, партизански войни и комунистически преврати и идването на диктатора Сухарто, обаче остават само фон на фикцията. Информационен шум, който постепенно бива заглушен от сънливата тишина на магията и чудатостите.

Четирите дъщери на най-красивата проститутка в Халимунда се оказват епицентровете на малките катастрофални и невероятни случвания на невъзможното – куче изнасилва една от внучките на Деви Аю, красива принцеса се жени за пес, девойка полита в небето, за да избяга от преследващите я холандски владелци, зъл дух съсипва живота на цяла фамилия. И въпреки невероятността на случващото се на фокус в „Хубостта е рана“ остават винаги телата, а мекото и сякаш на моменти телеграфно разтилане на сюжета избягва опасните експлозии на сърцето. Курняван умишлено се стреми към мекотата на думите, към полузадушевната, полуприспивна мелодика на разказа, така че читателят да се изгуби между съня и реалността, между красивата измислица и действителни събития.

Сцени на любов и откровено насилие, на вярност и на най-нелогични предателства, на откровен мачизъм и наивен романтизъм – това е роман за срещите, семейна сага на вълшебствата. И най-вече, роман за „грозните“, устойчивите жени и случвания. Защото в крайна сметка се оказва, че „Хубостта е рана“.




Коментари