„К като всичко“ от Яна Букова

„К като всичко“ от Яна Букова (изд. „Жанет 45“, 2018 г.) е привиден аперитив преди „Пътуване по посока на сянката“ (изд. „Жанет 45“, 2014 г.) и прелюдия към „Четири приказки безвръщане“ (изд. „Жанет 45“, 2017 г.).

Неслучайно използвам думата привиден, защото тези няколко истории (дообогатени в конкретното второ издание) са си същинска надпревара със самото разказване и отказ от каквато и да е сюжетност. А връщане назад сякаш няма. Или поне не и в контекста на линейното време.

В сборника представата на читателя за действителността винаги е предпоследна, винаги е изостанала и залутала се някъде там между момента и неговото бъдещо проявление.

Изобщо трудно може да се определи какво е времето между тези 113 страници – дали говорим за относително или абсолютно време, за вътрешно или измеримо, Kантово или...

Още първият разказ – „Каменният квартал“ – би объркал неопитния и несвинкал с размаха на Букова читател. И така, докато прецизният ѝ, лаконичен стил не изплете своята мрежа от алегории и не създаде здрава причинно-следствена връзка между историите – от криминалната интрига, през кафкианския сюжет до южноамериканския сериал.

В „Солидад“ поезията надскача кича, надскача предвидимото, а „Сянка на мъж отказва да напусне дрехите си“ сюреалистичното се оказва във фатална близост с действителността ни. В крайна сметка, езикът на тези истории е „лишен от вокали“, от мимики или от жестове, но сурово, хладно ритмичен. Чувствен по свой начин. Като стъпване върху древно каменно стълбище – петолиние, което не толкова разбираме, но му се подчиняваме.

Трудно би могло да се говори за действие или за главни герои, още по-трудно би могло да се опише словесно изкачването на сборника, но това по никакъв начин не намалява удоволствието от прочита на този кратък сборник. Почитателите на Кафка и Борхес или със сигурност биха намерили над какво да умуват в следващите няколко дни.

Лично на мен ми бе нужен повече от един прочит, но може би точно това харесвам в Яна Букова. Дистанцираната ѝ обратна притегателна сила. Нямаш избор да не се върнеш отново.

Друг чудесен прочит може да откриете при Иван.