„Шестият пръст” от Деляна Манева – за невъзможността да се изкорениш

 

Много е странно усещането, когато излезеш от паяжината на „добра книга”.

Слагам кавичките, защото напук на всички литературни правила и цензи, в крайна сметка съдник в тези решения се оказва сърцето.

А „Шестият пръст” на Деляна Манева успява да напипа точно тази „струна” (нали все това търсим). Да бъде „роман за душата”, но не в преекспонираната му роля и без да се стреми да бъде ГБГ (Големия български роман). А междувременно и повод да си кажем някои позабравени истини.

Лесно е да се припознаеш или да се отграничиш от героите на този роман. Всеки един от тях е бил онзи шести пръст, който обичаме или искаме да ампутираме. Козметична процедура, не е болезнена, но пък напомня за себе си дълго.

Без значение дали говорим за 16-годишния Павел Роглев, който е „изкоренен” от малкото градче и вече е Паул (а там, в Германия-та, е много лесно да си Паул и да скриеш Павел-а в теб), за фаталната Ева – първата жена, но и смъртта (по Паул Целан), за пропилия се и отнесъл се в свой свят Любен Роглев;  другаря по чашка Стоян Стотинката, братовчеда Гого, който „ги разбира нещата и поназнайва едно и две” или г-н Вебер – доброжелателния и жертвоготовен външен наблюдател, който се опитва да „поправи” ситуацията, да помогне там, където помощ не е поискана.

Всички герои на „Шестият пръст” сме ги виждали. Повечето не ги харесваме. С някои дори отказваме да си говорим. Но някак си винаги и неизбежно се оказваме около тях (или тях).

Едно момче, пред което са отворени всички врати на Европа-та, трябва да се срещне с биологичния си баща, когото не помни да е срещал. И тази среща си има цел – един подпис и едно сбогуване „завинаги”. Но това, което започва като просто „дискомфортно преживяване” между Мюнхен и София за уреждането на една формалност – отказ от родителски права – се оказва сблъсък с  действителността.

Но ясно начертаният план се променя. Павел ще се срещне с достойнството и унижението, презрението и съчувствието, любовта и смъртта. А след тази среща нищо вече няма да е същото.

„Шестият пръст” е книга, която е толкова близо и толкова далеч от всичко, което познавате. Красив не()успешен експеримент, напомняне, че един живот назаем не стига  въпреки усилията. Роман за „разочарованията и лъжите, страховете и тайните, които ние, хората, сами си създаваме” и които после те ни дърпат надолу към Земята много по-силно от гравитацията. Които лекуваме с напълно неподходящи лекарства. И които са „заседналият в мозъка ни” мрак.   Които са болката, от която не се оправяме. Но понякога най-важното е да не се оправиш.