понеделник, 6 януари 2014 г.

Защото ми е наежено - ,,Таралежково слънце'' от Ларш Собю Кристенсен

Синият белег

В сърцето ти
твоят единствен компас
шевовете в радостта,
розата в кръвта, която
те изпява обратно
Ларш Собю Кристенсен

От години се помня в бодили. Един в челото, един в сърцето, трети в стомаха. По два на ръцете,  на краката, в очите.
                Вчера един от тях се размърда и счупи стъкления ми буркан. ,,Боли‘‘ е първото нещо, което ми мина през ума. А после се усещах тежка – като земя, която чака да покълне. От този момент се роди нуждата ми от чадър срещу емоционално изтощение. Намерих го в един таралеж. Или по-скоро в едно ‚,таралежково слънце‘‘.
                ,,Таралежково слънце‘‘ от Ларш Собю Кристенсен, в превод на Анюта Качева, е последното бижу в моята колекция на рафта ми с поезия. Семпло бижу, мъничко. Попадна при мен, докато отивах по работа в една софийска книжарничка. Хоп, последните пари преди заплатата заминаха. Чичковците полицаи, които бяха отпред се изсмяха: ,,Я, книжка. Я, стихчета.‘‘ Обърнах се и им казах ,,Ама да знаете какви стихчета!‘‘.
И така, за стихчетата:
Този текст не би могъл да е критика. Защото поезията е предимно чисто рацио и емоция, слети в едно. От този съюз няма как да се роди нещо по-велико от експресията. Не е и реклама, защото по пръстите ще познаете колко  любов ,,Издателство за поезия‘‘ е вложило в стихосбирката. А при любовта, поне в лириката, реклама няма, нищо, че ,,поетите много лъжат‘‘(добрият стар Ницше).
Затова само ще ви покажа как се пада, а след това вие ще решите дали искате да се убодете и да станете сини. После ще дойде пролетта и ръцете ви ще натежат от розите.

Всичко при Кристенсен е човешко, твърде човешко и не съвсем. Земното е наистина небесно, а простотата означава метафори. Нито ялови, нито приказни. Просто таралежкови.
 Колкото и човек да е скептичен към поезията, не може да не разбере Кристенсен. Той е предимно подходящ за хора с бодли по тялото, но дори нечетящите лирика биха усетили ковчезите, натюрмортите, ,,пустините с две чаши и една сламка за пиене‘‘, защото ако всичко е човешко, то най-голямата човещина би било да си разтворите тези 81 странички в градския транспорт. Така има огромен шанс седящият/стоящият до вас се зачете и светът да се промени към по-иначе. А ако чичковците полицаи, които ми се смееха и ме задяваха, прочетат по някаква случайност това идеалистично излияние, ще се радвам да се видим пак. Току виж и те прочели стихчетата.




0 коментара:

Публикуване на коментар