сряда, 16 април 2014 г.

Подготвям се с ,,Изведнъж на вратата се чука'' от Етгар Керет

                Вратата ми е зелена. Понякога си представям, че на нея чука един конкретен човек. Сънувам как той ми отпуска две седмици, за да умра. И аз започвам да се приготвям. Очаквам го всеки момент – отварям вратата, насочва револвера. Бум. И нищо.
            Какво Бодро начало – Издигане Със затворени очи.
            Докато го чакам Не съм съвсем сама. Казват, че има разкази за всякакви ситуации. Дори и за Помен.
         
   ИК ,,Жанет 45‘‘ сякаш нарочно са оставили на бюрото ми едни такива паралелни вселени. Днес ,,Изведнъж на вратата се чука‘‘ от Етгар Керет излиза на българския пазар, авторът гостува в София, а аз се чувствам като след Kупон изненада. При такива човек никога не знае дали са били съвсем навреме. Но тъй като нямам по-добро занимание от подготовката, този сборник с разкази ми подарява малко допълнителен живот.
            Като цяло съвсем не си падам по къси разкази. Удобни са, докато пътуваш в автобуса, но сякаш никога не те надраскват така, както ти се ще да е надраскана душата ти от някоя книга.
С този сборник обаче е различно. Много личен за Керет, той става личен и за читателя – когато започваш да го чете, не забелязваш промяната. Тя се усеща след края. Чувстваш се малко изсмукан, малко сдъвкан. И все пак цял. 

            Срещата с израелския автор в София е на 16 април в Съюза на архитектите, а в Пловдив на 17 април в Културния център на Радио Пловдив.Не е ли прекрасно да го видите?
 Аз не мога да ви кажа, че има разказ номер едно при Керет. Четенето му е субективно преживяване. На пръв поглед читателят не би се впечатлил нито от стила, нито от големината. Все пак, ако имате време, посетете сборника (в София, в Пловдив или просто в някоя книжарница в страната). Той със сигурност ще се зарадва (надявам се и вие). Разгърнете го. Ако след петата минута разлистване на слуки не почувствате поне мъничко почуда, то тогава този сборник не е за вас. Все пак, не забравяйте обаче, че и разказите на Селинджър първоначално срещат скептичен поглед, а след това човек не може да се отдели от тях. И е издраскан с неизличими белези.

           
Днес е ‚,идеален ден за лов на рибка-бананка‘‘. Керет взе че свърши след 205 страници. Започвам да броя по-бързо.  Пожелавам ви и на вас един.


За да избегна блогърските еснафски нрави: хубаво ревю по темата (несуицидно) може да прочетете в 
http://www.chetecut.com

0 коментара:

Публикуване на коментар