вторник, 26 май 2015 г.

"сърцето ти нося (в сърцето си го нося" на е.е. къмингс – незатворената скоба на емоцията

Защо го затворихме в най-дълбоката вътрешност,
да удря по стените,
усещайки,
че там навън нещо се извършва,
усещайки,
че там навън нещо се провежда в негово отсъствие.
„Сърцето I”, Koстас Монтис
Превод: Яна Букова

 
Не знам докъде може да се простира една незатворена скоба, но подозирам, че пътува по сърдечна линия и без знаци по пътя. Точно както поезията на американския авангардист е.е. къмингс стъпква константите (правя уточнение, че самият автор държи името му да се изписва с малки букви, а защо това е така ще разберете от текста по-долу).
На пролетния Международен панаир на книгата ИК „Жанет 45“ пусна на пазара 56 стиха на къмингс в превод на Манол Пейков, а „сърцето ти нося (в сърцето си го нося)“ се оказа може би най-важното книжно явление през тази седмица. Най-важното, защото не само обогати преводната ни литература с име, което сякаш е задължително, но и защото го предложи на българския читател в издание, чийто илюстрации, дело на Люба Халева, издигат стихосбирката в произведение на изкуството. В явление, което не допуска неподаване на изкушението за притежание.
„сърцето ти нося (в сърцето си го нося)“ отваря дупки в думите, през които казаното изпада бавно, но окончателно към хаоса на собственото мисловно море. Прочитът изисква многократно връщане и лутане из стаите-светове на къмингс. Първо, за да се наслади читателят на ритмичната неритмичност, от която гласът се схваща; второ, за да преобърне навън смисълът и да се намери.  
сърцето ти нося със себе си (нося го
в сърцето си) и миг не оставам без него(където
отида отиваш и ти,моя скъпа; и сътвореното
само от мен е твое дело,любима)
не ме е
страх от съдбата ни една (защото ти си съдбата ми,моя сладка) и свят
ни един не желая (защото прекрасна ти си моят свят,моя истинна)
и ти си това,което винаги значи луната
и което ще пее завинаги слънцето ти си
 ето най-съкровената тайна,незнайна за никого
(на корена корена и на пъпката пъпката тя е
и небето небесно на дървото с име живот; което достига
по-нагоре, отколкото вярва душата или разумът знае)
туй е чудото и на небето звездите защо са
 сърцето ти нося (в сърцето си го нося)
            Скобите на къмингс са скобите на условностите, които обаче в неговата поезия остават винаги незатворени. Макар повечето стихове да прескачат между темите любов-страст-несподеленост, авангардният стил на автора е нещото, което придава ново звучене на универсалното. Изважда го от контекста и го полага извън законите на времето, пространството, а и на препинателните знаци.

            Липсата на точки и запетайки отблъсква и привлича. Чрез променливи им позиции къмингс умее да казва всичко, дори „мразя те”, с едни и същи очи и букви, с добре премерен и шлифован тон, ей така, между другите неща. Докато значението на думите,  на буквите, на всеки символ не се увие около гърлото ти и не те задуши. Но тази малка смърт не би имала значение, защото „любовта знае“.
„функция на любовта е да твори непознатост (познатото е обезжелано; а любовта е желание цялата)макар да живеем наопаки, неповторимото го души еднаквост“
            Да разместиш световете, да ги превъртиш, докато не стигнеш до новите измерения – всяка страница при повторно нейно разгръщане е различна. Различно е и  отражението на читателя в това огледало на дълбокото.
           
Да превеждаш къмингс (за всеки чел го в оригинал е ясно) е повече от трудоемко. Много премервания се изискват, за да се изтикаш извън собственото Аз, извън собствените думи, за да заговориш с грубия, лишен от драперии глас на американския поет. С превода си Манол Пейков (незнайно как) е придал мелодичността на стиховете, която се носи беззвучно от тях и често може да остане незабелязана между търсенията на смисъл, а илюстрациите на Люба Халева с техния двуяк смисъл споява  форма и съдържание. Плавно и разтичащо се, те сякаш са се сляли с текста и съществуват в едно единно битие.
            Как се постига цена от 16.00 лв за подобно издание (няма да коментирам качеството на печата, дебелината на хартиятата, твърдите корици) остава загадка за мен. Само знам, че ми се струва изключено да не му се възхитите, дори и да не се окажете пленници на скобите на къмингс.
            „сърцето ти нося (в сърцето си го нося)“ на е.е. къмингс е интимното двуезичие на реалността и бунта, на натъпканите с хербариите на думите емоции. На сърцето, което удря по стените и никога, никога, никога не затваря скобата.



Други влюбени:

0 коментара:

Публикуване на коментар