,,Няма места за сбогуване'' казва Брегов

Мислите ми са вечен залез, притиснат от натиска на зелената врата, зад която се крия от хората. Прозорецът е пред мен, но съвсем съзнателно спирам светлината. Не искам никой да ме види.
Но това спокойствие е временно. Защото тук ‚,няма места за сбогуване‘‘.
Намирам се на 2000 км от вкъщи. И думите, които изсипвам на скъпия ни език, не са разбирани от никого. В такива моменти, аз се вкопчвам още повече в тях и посягам към поезията.
Наскоро (преди две седмици?) ИК ,,Жанет 45‘‘ публикуваха стихосбирката на Иван Брегов ,,Няма места за сбогуване‘‘.  Признавам, че от него бях чела съвсем, съвсем мъничко – толкова, че да е достатъчно да разчовърка интереса ми, но да оставя знака въпросителна изписан на челото ми.
После дойде корицата.
Красивост.
После дойде първият поместен стих.
Тихост.
,,Няма места за сбогуване‘‘ не е образцова поезия. На места ритъмът не е до там изящен. Този мъничък факт, обаче, я прави близка – близка и топла. Въпреки самотата.
Меланхолии и малки снежинки. Това е поезията на Брегов за мен. Метафорите му ме удрят в пищяла, аз започвам да подскачам. И после оставам празна. Като широко зимно поле.
Съвсем не мисля, че за поезия трябва да се пише. Тя се чувства. И може би опитва. С върха на езика. Първо човек проверява дали няма да се опари. Тази стихосбирка е странно забъркана. Изгарянето настъпва по-късно. И те приобщава чрез тъга.
Авторът е отличаван   и печелил различни конкурси, сред които ,,Веселин Ханчев“, ,,Петя Дубарова“, ,,Южна пролет“; носител  на наградата ,,Христо Фотев“, а през 2013-та година е отличен в конкурса Castello di Duino“ в Триест, Италия. Но това няма никакво значение. Защото след като я прочетете, няма да искате да се сбогувате с усещането, с което тя ще инфектира почвата ви.



http://izgubenivprehoda.com

Коментари