четвъртък, 15 май 2014 г.

1001 и една нощ по български със ,,Самира'' от Боримир Дончев - Борей

                Имало едно време една Темз. Когато била малка, тя много обичала да й четат приказки. После ги забравила.
        Имало едно време един роман. Към който порасналата Темз повдигала скептично вежди и гледала с недоверие и насмешка.
        Имало едно време един паднал мрак. Който променил всичко.

        Навярно всеки, който е имал относително нормални родители, е чувал приказката за 1001 нощ и Шехерезада или пък е гледал продукцията на ,,Дисни‘‘ ,,Аладин и вълшебната лампа‘‘. От тях някъде в несъзнателното си остава нотката екзотизъм и авантюризъм към арабския свят.
        При духа на гореспоменатите може да хвърлите от пръв поглед ,,Самира‘‘ от Боримир Дончев – Борей (ИК ,,Изток-Запад'', 2013, поредица ,,Гравитация''). Книгата като жанр никак не би ми била по вкуса, нито пък би предизвикала читателския ми интерес, но както обичам да казвам, всичко е въпрос на вкус, а моментът променя перцепциите.
        Вероятно поради факта, че съм занитена в сърцето на Запада в момента, имах неистовото усещане, че ми липсва спонтаността и първичността на Балканите. Тихост е второто име на нощите тук, освен ако не си сред пияните студенти по баровете. ,,Прочети тази книга, да видиш как да се разправяш с тях“, ми каза един друг читател като мен (:D). Toзи път (по изключение) взех, че го послушах.
        ,,Самира‘‘ е приказка за пораснали. Нейният чар е подобен на забулена жена, чийто поглед обаче загатва повече еротика, отколкото всяка оголена пред погледа плът. Защото понякога дори простотата може да донесе непоправимо удоволствие.
        Не знам дали Дончев е направил някаква турска магия на книгата или е пропил страниците й с отрова, но историята на отвлечената от турците малка българка, която се превръща в хладнокръвна убийца под знака на полумесеца закова съзнанието ми, откъсна го от рутината и го пренесе в по-интересни времена.
        Сюжетът е ясен и предвидим: Годината е 1683-та. Османската империя е в зенита на своята мощ. Но има тайно оръжие - корпус от красиви и смъртоносни жени, водени от Самира. Лукавството и хитростта са съчетани с военни умения и дисциплина. Организирайки клопка за самия полски крал - Ян III Собиески, - младата еничерка дори не подозира какво я очаква след битката за Виена. Съдбата й е предначертала участие в драматичен дворцов заговор в столицата Константиние, а никой, забъркан в голямата политика на империята, не може да се отърве невредим. Кръговратът повелява зовът на кръвта да надделее и една наглед последна мисия сред родопските хайдути се превръща в завръщане към себе си.
        На повърхността на книгата ще видите много насилие, много еротика и много предвидимост. После, обаче, ако сте достатъчно опитен в четенето, ще разберете, че това опростяване и наблягане на приключението е тайната съставка на всеки един бестселър, който не претендира за място сред класиките.
        ,,Самира‘‘ е достатъчно хитро замислена книга, така че да даде на всеки един каквото си поиска: екшън, приключение, феминизъм, еротика, динамика, ненатоварване, но и скрито послание ,,Бъдете добри‘‘. Вероятно ако авторът не беше българин, отдавна да е отвял западните класации. Но уви.
        Естествено, щеше ми се да видя малко повече психологизъм, но дълбочина книгата има, Главната героиня претърпява житейски обрати, които са логични, но и реално случващи се на всеки един. Може би заради това книгата хваща и влачи до самия си край читателя. Играе си най-нахално с най-първичното у човека, държи въображението му постоянно възбудено и подобно на американските супергерои хем буди усмивка, хем търсенето на припознаване е неизбежно.
        Ако поровите страниците още малко, ще срещнете и някои алегории, които са невидими за окото. Но за тях няма да ви казвам, защото ще бъде хубава гимнастика за сивите гънки. Още повече, че стилът на книгата налага прочитането й на един дъх. Романът крие онзи магнетизъм на книгите, които на пръв поглед са само за забавление, но не могат да бъдат оставени, докато не се стигне до последната страница, не се усети задната корица и дори и тогава читателят още мирише на света, виреещ изпод черните букви.
       Коректорски изданието на ,,Изток-Запад'' е повече от добро. Естествено, корицата за мен е твърде шарена, но пък поне дава ясна представа какво може да се очаква от романа.
Наивизмът като течение винаги ми е бил по вкуса. Приказките със своята яснота са нещото, което в крайна сметка е изградило Хората в нас. А аз съвсем не твърдя, че не съм едно малко смеещо се дете. ,,Самира‘‘ буквално ме спаси и избели. И затова съм благодарна на автора. Защото и простoтата може и да вдъхновява. 
Та, вдъхновете се.
       
        

1 коментара:

боримир дончев каза...

Благодаря Темз! Бях малко по нанадолнището, но думите ти отново ме вдъхновиха. Без да го считаш за комплимент, но си една от малцината които са усетили Книгата отвъд приключението... Не знаеш обаче, какво те очаква във Втора серия... :) Още веднъж, най-искрено Благодаря!

Публикуване на коментар