Прегръщам си кошмарите с ,,Кралят в жълто'' на Робърт У. Чеймбърс

       Мракът най-нахално е прегърнал всяка гънка на реещото ми се тяло. Пореден напън нагоре, стискам веригата между краката ми с цялата сила, която бедрата и изсъхналите ми ръце могат да притежават. Тя продължава садистично да не ме пуска и една и съща метална скоба от нея гали лицето ми, оставяйки жълти линии ужас. Няма движение, само стилещи се вълни от тъмнина - да си увиснал в нищото изисква да не чуваш шума от оковите на лудостта, драскащи издайнически по тишината на кошмара.

    Събуждам се с натежала глава. Пред очите ми продължават да се реят жълтозеленикави призраци, а лицето ми е отлято в маска, която не мога да изтрия, не мога да замажа с грим, нито мога да погълна в дълбините на невидимото си.

          Време е. Понеделник е. Това е краят.

         Ще се отърва от една книга. Ще я положа в специална кутия, която смятам да заровя в нечия добре поддържана градина.

        От две седмици насам я слагам на земята, заставам на колене, намирам запалката и съм готова да си устроя аутодафе, за да сложа край на проклятието, което тя ми донесе. После се заглеждам в корицата. И застивам.

        Но днес е понеделник. И ще бъда смела.

     

,,Кралят в жълто‘‘ от Робърт У. Чеймбърс (изд. Deja book, 2014) е написана през 1895 година и е вдъхновител на Х.Ф. Лъвкрафт. Категорията ,,класика в хорър жанра‘‘ следва да бъде достатъчна и предвидима (стилът на 19в. все пак е старомодно чаровен). След този факт всичко би приключило прекрасно, ако книгата не носеше в себе си един жълт ужас, водещ читателя в дълбините на лошото предчувствие и на кошмарите.

        Творбата представлява сборник от няколко разказа, в които всеки един от героите се сблъсква с мистериозната пиеса ,,Кралят в жълто‘‘, причиняваща неизменно загубване на разсъдъка на всеки, който я прочете. Сюжетът на гореспоменатата творба не е назован, но в някои от разказите Чеймбърс вмъква умело написани откъси от нея, така че реалното й съществуване съвсем да не изглежда eдинствено миражно.

        А Фортуна сякаш престава да бъде милостива. Както към герои, така и към разгръщащия книгите.

   Безсъмнено първите разкази са далеч по-добри. Последният ми се стори доста скучноват и разочароващ, но за сметка на това още след ,,Реставраторът на репутации“ (разказ номер едно) небето придоби цвят, който досега не бях виждала.

       След ,,Маската‘‘ в моя живот навлезе Хаоса. Последваха поредица от злопоучия, кошмарите тихо напълниха възглавницата ми с пясък, а кожата ми, бяла като Смъртта, привикна към сенките под очите ми от недоспиването. От две седмици съм прилична на маска.

Камила: Сър, ще трябва маската си да свалите.Непознат: Нима?Касилда: Да, време е. Останалите всички захвърли-ли сме скритостта.Непознат: Но аз не нося маска.Камила (ужасено шепне на Касилда): Не носел мас-ка? Не носел маска?(„Кралят в жълто“,първо действие, втора сцена)

     ,,Кралят‘‘ е навсякъде. Жълтият знак прогаря зениците на окото ми, макар и никога да не съм го виждала, инстинктът ми казва да бягам, но корицата на изданието е така привличаща, че погледът ми не може да се отклони.

   В 272 страници ще откриете любов, обреченост, класически призрачности, но и ще откриете объркване, неспокойство, вълнение, свързани с мрака.

     Бъдете смели. Намерете кошмара  из страниците на ,,Кралят в жълто‘‘. Но:

не

забравяйте

да

се 

събудите

.

.

       .