сряда, 21 май 2014 г.

Виталност в ,,Смъртта на Вергилий'' от Херман Брох

                Спомняте ли си, когато ви предизвиках? С изненада днес откривам, че от тогава е минало повече от година и половина. Вместо към края на 21-те си години, вече съм се хванала под ръка с 23. А ,,сомнамбулството на безкрайносста‘‘ ме е ,,взело във властта си“ и вече никога няма да ме пусне.
        ,,Сомнамбулите“ на австрийския автор Херман Брох, които тогава забродиха из българския пазар благодарение издателство ,,Алтера‘‘, бяха съвсем очаквано предизвикателство. Защото преди безкрайността идват смъртта и раждането. Искам, обаче, да ви/си припомня една друга 500-грамова тухла: около 600 страници бродения по мъките. Между светлината и мрака идва понятността на живота.
        ,,Смъртта на Вергилий‘‘ (изд. ,,Захари Стоянов‘‘, 2010) е книга, намерила място в поредицата "Шедьовър". Брох сам завидно хвърля ръкавицата и предизвиква читателя на дуел: „във всеки случай трудна книга. Макар и не чак толкова трудна, колкото са произведенията на Джойс”.
        С подобна тежка артилерия се захващат или истински ценители, или псевдо-интелектуалци. И барабар Темз с мъжете.
        Все пак, ако обичате Томас Ман, няма как да не заобичате Херман Брох, защото в романа си той използва похват, сходен на този на немския писател - ,,ехообразно отражение на цялостната структура на творбата".
        Действието на романа протича през осемнайсетте последни часа от живота на римския поет. Пристигнал като придружител на Октавиан Август в Брундизий, болестта на твореца започва да подрежда смъртността в целите й страх и трепет. Вергилий разсъждава върху ролята на човека на духа сред останалите, а на следващия си, последен ден, влиза в остър спор с императора, след което оставя завещание-обяснение: защо остана ,,Енеида‘‘.
        ,,Смъртта на Вергилий‘‘ е дуел на възприятията. Ще почувствате умствената умора, но и ще усетите съживяването на нежните сиви гънки, обвили мислите ви. Романът е море, в което човек, поддал се на страха, забравя как се плува. Победата над смъртта изисква смелост и готовност. Да разровиш корена. Да поемеш въздух и да слезнеш доброволно до най-дълбоките кътчета на необходимостта от душата ти. Да е тихо. И единствено ударите на сърцето ти да предвещават градушка. 
След мрака следва ведростта. А виталността лъха и от най-черните букви в романа на Брох. Книгата обхваща не толкова историята на поета, колкото надмогването на бурите, сковаващи дивостта и свободата на духа.
Философията и естетиката са най-силното оръжие срещу готовата за последна схватка Уплаха от безкрайното. Тяснотата на побиращото се в очите рамкира прозорец с гледка към Смъртта. Остава само да вдишате, да се приближете и да й се изплезите.

Ревюто за ,,Сомнамбулите'' може да си припомните:


        

0 коментара:

Публикуване на коментар