сряда, 4 юни 2014 г.

Захапка с ,,Царицата на прокълнатите'' от Ан Райс

Има една книга, която ми шепне ласкаво. Говори  ми и ми чертае обещания. Хипнотизира ме. Сляпо й се доверявам. Отмятам тъмните си коси настрани. Светът ми се завърта. Така се разпилявам, че стъпвам с пепеляво небе върху древности. Миналото зове и под бялата ми кожа кръвта почти пърха подобно на пеперуда.
Силна захапка. Книжни зъби, впити в дългата ми шия. После всичко потъва в страст.
Издателство ,,Изток-Запад‘‘ най-после родиха на българския книжен пазар дългоочаквания край на сагата „Вампирски хроники“ – „Царицата на прокълнатите“ от Ан Райс. След появата на ,,Вампирът Лестат‘‘ (може би най-дълбоката история за вампири, които съм чела), въпросът бе само ,,Кога?‘‘.
За жалост, моментната мания по вампири налага да се повторя и да кажа – това не е ,,Здрач‘‘, нито която и да е от вампирските саги (саги???), които заляха лавинообразно пазара ни и промиха мозъка чрез успешни маркетингови стратегии на редица младежи. 
,,Вампирски хроники‘‘ представлява сложен, многопластов свят, изграден на базата на история, археология, психология и теология. Третата книга от поредицата - ,,Вампирът Лестат‘‘ – остава моят фаворит с дълбочината на чувствата, които носи. Но всяка история има своя край. Дори и когато става дума за немъртви.
Краят  идва с възкръсването от 6000-годишен сън на Кралицата на прокълнатите – Акаша, и с опита й да „спаси“ човечеството от самото него като  „сбъдне всички митове на света“ и издигне себе си и вампира Лестат над всички божества.
От първите страници на романа eхти dirty рок. Непокорният Лестат подготвя своя концерт в Сан Франциско, който ще промени света на живи и мъртви. Силната идеология на вампира е двигателната му сила срещу всичко и всички:
– Луи, аз искам нещо да се случи, искам всичко да се случи! Искам всичко онова, което сме били, да се промени! Какво сме ние сега? Пиявици! Противни, потайни пиявици, чието съществуване няма оправдание! Старата романтика си е отишла. И затова, нека съществуването ни придобие нов смисъл! Жадувам за ярките прожектори тъй, както жадувам за кръв. Жадувам за божествената видимост! Жадувам за война! (из ,,Вампирът Лестат‘‘, ИК ,,Изток-Запад‘‘, 2012).
 Междувременно и вампири, и смъртни по целия свят са застиганати от Mорфеево знамение: две червенокоси близначки с пронизващи зелени очи преживяват неописуема трагедия. Тълкуванието посява предизвестена смърт на всички: докато  вървят заедно по пътя, някои ще загинат, а други ще станат жертва на още по-страшна участ в края на дългото пътуване.
aвтор: Victoria Frances
Акаша пристига по-безмилостна от всякога. Пред читателя се разгръща една обширна картина от минало-настояще-бъдеще: историята на Първото поколение кръвопиещи – от Египет през Южна Америка до Хималаите и до най-затънтените кътчета на земното кълбо, където вампирите са оставили своя белег, през  сътворяването и изпепеляването на много от тях, извършването на  мрачни ритуали на древни създания до  технократското общество на XX век, когато се решава съдбата на „живите мъртви“. А с тях Фортуна обвързва и всички човеци.
Ан Райс отново влага присъщия й психологизъм. Светът на вампирите е нежен и жесток. Той е страстен театър, в който актъорите биват поглъщани от многото си животи. Тъмнина и  рок се преплитат с класика и естетизъм. Лестат е еманация на всичко демонично и всичко човешко, а читателят неусетно се оказва в жестока схватка с реалността, пречупена през призмата на един фантастичен свят.

Изданието на ,,Изток-Запад‘‘ излиза с превода на Светлана Комогорова - Комата, която е съумяла да запази красотата и дрезгавата мелодичност на книгата oт това, което можах да прочета. Единственото, с което определено не мога да се съглася е превода на заглавието: ,,The Queen of the damned’’ e ,,Kралицата на прокълнатите‘‘, каквито и да са били българските титли, отговарящи на английските крал и кралица.
Корицата на изданието е повече от картинна. Може би на мен тази на ,,Вампирът Лестат‘‘ ми допада повече поради минималистичните ми предпочитания, но въпреки това ,,Кралицата на прокълнатите‘‘ продължава да блести на фона на всички издания на книги от хрониките на други издателства.
Препоръчвам ви да не си и помисляте да сравнявате книгата с едноимения филм с участието на певицата Алая. Доста неща са представени по холивудски опростени и са внесени елементи, които превръщат историята в сладникавост. Все пак саундракът към филма определено е един от най-добрите, създавани някога, и спокойно може да го свалите и да го слушате, четейки. Атмосферата ще е гарантирана.
         Да, да, да за ,,Изток-Запад‘‘. Пролетният базар на книгата е удобна възможност да се отдадете на изкушението и собственоръчно да се оставите на милостта на неживите. Една бройка и за мен.
         В главата ми звучи dirty, dirty рок. А душата ми танцува.



0 коментара:

Публикуване на коментар