четвъртък, 24 юли 2014 г.

,,Дървото на гнева'' по Блейк, Рачева и Дисни или колко сте високи

         Има хора, които са високи, високи, високи. Но не физически. Има и такива, които са ниски като храсти. Рошави, разперени, но никога неотделящи се от земята.
         Познавам един такъв висок човек. А той се сблъскал веднъж с един такъв храст. Резултатът е ,,Дървото на гнева‘‘.
         Вероятно много от вас познават или са чували за прекрасната Гергана Рачева. Дългогодишен редактор и учител по литература, без да подозира, тя се превърна в един от най-светлите образи на българското книгоиздаване в моето младежко съзнание. Защо ли? Защото, както пише Мария Донева, ,,даже кожата избира на кого да се даде‘‘, а въпреки всички недостатъци, хората с живителна енергия, хъс и оптимизъм няма как да не печелят уважение.
         От началото на тази година, обаче, Гергана не е само книжен човек. От началото на тази година Гергана е един Уилям Блейк, в когото природата е вдъхнала цялата си стихийност и енергия. Защото е от малкото, които не търпят изкореняване.
         ,,Дървото на гнева‘‘ наистина се оказва едно дърво. По-точно един стогодишен кестен, избуял в края на нейното дворче в къщата й в Карлово. Ето там,  където му е мястото, следвайки логиката на българските народни приказки – до дувара. След това, обаче, се появил един г-н Дисни (иронията на съдбата е неизбежна) и започнал да руши детски спомени.Намесило се българското административно тяло, а то просто мълчаливо погледнало към дувара и с обратна сила разрешило рушенията. Архитекти и чиновници мълчат пред бетонната стена. И както във всяка друга история от български край, кметът само мълчаливо клати глава – мигар жени могат да се занимават с такива важни дела (в случая с права). Къде е тръгнала тази Гергана да скача и да дири права и други такива безсмислици. Както може би се досещате, този Дисни не е Уолт Дисни. А тази приказка засега остава без щастлив край. 
         Въпросът не е кое право – право на собственост, право на ползване, послужване, влизане в чужд терен и прочие, е нарушено. Въпросът е кой ще довърши и кой ще повярва на обещанията за работна ръка, както и защо Дървото на живота трябва да се превърне в Дърво на гнева.
         Да бъдеш ангажиран в случая и да бъдеш против подобно грубо нарушаване на светове, не е въпрос на луда природозащитническа акция, а въпрос на височина. Днес заради Гергана чета Уилям Блейк - автор, дълбоко непризнат от съвременните си критици, но прегръщащ силно природата. Няма как да помогна, освен да разлиствам страниците – останки от някое друго дърво –  и да ви споделя, като изразя искрената си принадлежност към този дувар, тези корени и това дърво.    
         Погледнах го отблизо пак -
дърво си бе, не спорех.
Говореше. Попитах:
                 Как?
                     "Мълча си, аз съм  прост морал и корен.‘‘

Бъдете високи и вие. Заради простия корен.

Повече по темата може да прочетете в статията на Белослава Димитрова от Радио Бинар тук: http://binar.bg



         

0 коментара:

Публикуване на коментар