Помощ от автора - „Изкуството на романа" от Милан Кундера

        „Изкуството на романа“ на Милан Кундера (ИК „Колибри“) е дълга само 165 страници, но пък е една от книгите, които се чете бавно. Почти така, както следва да се четат „Сомнамбулите“ на Брох:

„Лунатиците трябва да се четат внимателно, бавно, за да вникнем в колкото нелогичните, толкова и разбираеми действия, за да видим скрития, подмолен порядък, който обуславя решенията на един Пазено, на една Ружена, на един Еш."

        И тъй като вече издадох каква е тематиката на Трета част от тази съвсем не теоретична, а по-скоро практическа книга, както споделя Кундера, логично би следвало да прибегна до известна ретроспекция.

        ,,Изкуството на романа“ не е роман, а по-скоро обяснение –  събрани в едно цяло мисли, оплели и впили се до кръв в творчеството на чешкия автор. Максимите, които са оформили този perpetuum mobile – Кундеровия роман. Това е едно теоретично небягство от теоретиката.

        Първата част ,,Охуленото наследство на Сервантес“ авторът се спира върху развитието на романа като част от развитието на самата Европа, върху двойнствеността на света и върху единствената сигурност срещу тази двойнственост – мъдростта на несигурността.

        Във втората част е предаден разговор между Кристиан Салмон и Кундера за изкуството на романа, а Третата – вече разкрита – на бележки върху „Сомнамбулите“ на Херман Брох.

        Следват още четири фрагмента: „Разговор за изкуството на композицията", „Нейде там отзад", „Седемдесет и три думи", „Реч в Йерусалим: романът и Европа". От всички тях изнесох около пет страници лични записки, но съвсем не смятам да ги споделя, защото всеки има своята истина и определено ще ми бъде интересно да чуя какво е впечатлило вас, ако се решите да разгърнете тези страници.

        Съвсем няма значение дали сте съгласни с Кундера или не. Така и така ще проведете доста ожесточен спор с него. Факт е, че след 1985 поведението на писателя значително се променя. При четенето почти визуализирах ръкомаханията му, строгия и надменен поглед и абсолютната му убеденост в това, което говори, в случая, пише. Но нека споменем, че "Самата интерпретация не се нуждае от защита; тя е наша неизменна спътница, но както повечето интелектуални дейности, представлява интерес само когато е наистина крайна." (Дж. Калър).

        Де факто, това, което цели ,,Изкуството на романа“ е не нова литературна теория, а помощ. Обяснение както на Кундеровото творчество, така и на съдържанието на погледа и дълбочината върху литературата.

        Малко тежък и терминологичен, езикът все пак остава четивен, информативността на четивото е повече от неоспорима, а малките зрънца човешка поезия правят книгата завършена:

,,Безкраят на душата, ако има такъв, се е превърнал в почти ненужен апендкис на човека.“

,,Единството на човечеството означава: никой никъде не може да избяга''

    И с оглед на последния цитат - всички критици, блогъри, писатели, издатели и просто читатели е хубаво да не пропускат това малко четиво, защото и Кундера не се е родил научен, защото няма къде да избягат, а за да използваш критичен език, означава да си се гмурнал в колкото се може повече дълбини, да си изследвал колкото се може повече аспекти на романа, дори и това да значи временна скука. Защото изкуството трябва да се чете бавно и съсредоточено. Като съзерцание и осмисляне.