четвъртък, 4 септември 2014 г.

Не излязох от ,,Пещерата на идеите'' от Хосе Карлос Самоса

За никого не е тайна, че съм върл фен на ,,Клара и сянката‘‘ (с уговорката за края), както и на ''Стръв''. Хосе Карлос Самоса, макар и пишещ романи предимно с криминални нюанси (,,макар‘‘, защото аз не съм от най-големите почитатели), успя някак си да ме омагьоса и да ме впримчи във веригите на поклоничеството. Дали заради образованието му на психолог или просто изключителното му въорбражение, качествата му на пишещ са неоспорим факт поне в двете горепосочени книги.
Като всеки почитател, желанието ми бе да достигна недостижимото, а в случая, да издиря ,,Пещерата на идеите‘‘ (ИК ,,Колибри‘‘), книга в изчерпан тираж, поради липсата на която неведнъж съм отпращала клиенти с оклюмала глава.
Най-после, благодарение на ,,Пътуващите книги‘‘, успях да заема копие. И да се върна назад в миналото.
,,Странно‘‘ е точното описание на ''Пещерата на идеите'', чиито сюжетни линии се преплитат – от една страна стои преводът на слабо познато древногръцко произведение, а от друга – самата история, на която е посветено то.
 В Древна Атина един от учениците на прословутата Платонова Академия е открит мъртъв и обезобразен. Първоначалната теория, че е нападнат от вълци, не задоволява неговия пряк ментор Диагор, който търси помощта на Херакъл Понтор, Тълкувателя на загадки. Въпреки намесата му последват две нови убийства на приятели на загиналото момче, а пътят към Истината се оказва поредица от грешки и душевни предизвикателства (за да не издам някой ключов момент от романа, който да развали удоволствието от четенето, ще спра с резюмирането тук).
,,Пещерата на идеите‘‘ представлява доста експериментална творба. Като цяло книгата със сигурност не успя да измести ,,Клара и сянката‘‘ или ,,Стръв‘‘ в моята лична класация. Въпреки това, Сомоса отново успя да ме впечатли първо с добрата си информираност за периода и обичаите, които описва, второ с философския привкус, който има творбата му, но поднесен съвсем елегантно, деликатно, ненатрапчиво.
преводачът трябва да е откровен в бележките си - лъжата е привилегия на писателя 
***
Понякога да чакаш е начин да преследваш.
***
привилегията да говорим се състои, между другото, и от привилегията да мълчим, когато ни се иска
***
Смелостта се различава от страха единствено по произхода на вълненията.
***
Животът не е никакв теория. За да живееш трябва просто да си жив.
***
който постоянно търси обяснения, рискува да започне да си ги измисля
Езикът е четивен, фабулата се развива логично, но все пак на моменти не разбирах включването на втората сюжетна линия, което може да бъде леко дразнещо. Към средата на книгата усещах предимно нетърпение към осезаемата мудност, но в последствие сюжетът се раздвижи, придоби извивките на живо същество и заживя. Въпреки това цялата книга е лишена от  бързо действие, сякаш времето е спряло и запечатано в пещера.
Въпреки това искрени поздравления за работата на преводача, Людмила Петракиева, и за сполучливия превод. С изречения като ,,Луната бе женска гръд, а пръстът на облака се протягаше към зърното й. Луната бе вулва, а заостреният облак се стремеше да проникне в нея‘‘, Сомоса остава верен на един поетична класа, която липсва на редица наши съвременници.
         В крайна сметка, ако искате нещо, което да опресни знанията ви за Древна Атина, както и за философските идеи на Платон, както и може би сами да поровите в душите си, ,,Пещерата на идеите‘‘ от Хосе Карлос Самоса представлява една доста приятна  и оригинална смокиня, която напълно да задоволи глада ви. Макар че признавам, очаквах доста повече-






0 коментара:

Публикуване на коментар