четвъртък, 27 ноември 2014 г.

Зад „Завесата" на Милан Кундера

         За да разбереш, трябва да сравниш. Такава трябва да е водещата максима  при прочита на новоиздадената книга на Кундера „Завесата“ (ИК „Колибри“, 2014, превод Росица Ташева). Това сякаш продължение на „Изкуството на романа“ разголва отново съдбата на романа в Европа.
Седемте части на книгата загатват теми, които пък разбулват мънички подтеми. Есето, подобно на зараза, се разпространява лавинообразно, докато пипалата му обхванат всяка една гънка от „Завесата" – това е общоприетото, конвенционалното, конформисткото, предъвкваното, това, което Кундера нарича предварително разтълкуваното, баналното.
Да  стигнем до душата на нещата и да разберем що е романист през измеренията на редица важни автори – от Сервантес до Брох. Сравнението между литературите на големите страни и на малките е нещото, което води до нерелевантното пренебрегване на редица малки автори, които обаче не могат да надскочат „провинциалността“ си, защото малките държави са се вкопчили в тях и не искат да ги пуснат. В „Завесата" чешкият писател къса представите за света на тази литература и предлага нов прочит на предварително изтълкувания ни свят.
Романът, паметта и забравата са в основата на разбиранията за естетика на Милан Кундера. Езикът е както винаги хаплив и мъничко надменен, но няма защо един нелюбител на литературна критика да се плаши. Книгата е теоритична, но терминологията на Кундера в никакъв случай не може да бъде обявена за неразбираема. Напротив, в нея личи цялата любов на автора към тази литература, която докосва, която надскача физичното и надгражда.
         „Завесата“ се нарежда до „Изкуството на романа“ по един много елегантен начин, а прекрасното оформление на изданието със сигурност ще ви накара да поискате тази книга в библиотеката си. Прекрасен коледен подарък за Панаира на книгата, определено.


0 коментара:

Публикуване на коментар