събота, 29 ноември 2014 г.

Войната, погледната с очите на "Градът на крадците" от Дейвид Бениоф

            Войната е страшна, ужасна, осъдителна. Войната не бива да се забравя. Всички стратегически важни събития от нея трябва да се помнят. Редица имена, дати, термини, определения. А всъщност, войната е предимно човешка. Човешка редица, защото е предизвикана от хора, защото в нея са въвлечени хора, защото нея я задвижват диханията на хора и защото я изпълват човешки емоции.
         Извън погледа върху войната като драматично събитие, а по-скоро като човешко събитие, което не изключва хумора, кръжи „Градът на крадците” от Дейвид Бениоф (ИК „Изток-Запад”, 2014).Да, онзи Дейвид Бениоф, сценариста на сериала „Игра на тронове”.
         Последният ред със сигурност ви е насочил към стила на романа, но той бяга далеч от бруталните картини на фентъзи епоса на Джордж Мартин. Напротив, Бениоф създава по-скоро един момчешки роман за войната. Защото Ленинград е обсаден, защото годината е 1942 г., но деца все още има. И за жалост, те също са превърнати в частици от пъзела на войната.
         Лев Бениов е 17-годишен руски евреин. Неговият баща – известен поет – е отведен от съветската тайна полиция. Майка му и сестра му са евакуирани от Ленинград, който е смразен и сразен от глада, обхождащ всеки ъгъл. И от прословутата руска зима. Населението измира не само от постоянните бомбандировки, но и от липсата на минималните екзистенц минимуми. Лев се оказва до тялото на паднал немски парашутист, а  до това тяло лежи първокачествен коняк. Лев посяга и... се оказва арестуван с обвинение в мародерство. В затвора той среща 20-годишния казак Коля Власов – младеж, обвинен в дезертьорство и до такава степен самоуверен и харизматичен, начетен и духовит, че се превръща в образа, в който няма как да не се влюбите и от когото няма как да не се отвратите едновременно. Двамата са осъдени на смърт. И в този момент човешката фортуна им изпраща полковник Гречко от НКВД, предлагащ им необикновена сделка: те имат пет дни, за да намерят дванайсет яйца за сватбената торта на дъщеря му, ако искат да откупят свободата си. С това хаосът започва, а хаосът ражда абсурд.
         Стилът на Бениоф е лек и хумористичен. Той не ви спестява както тъгата, така и гротеската, прегърнали времето на Втората световна война. Младият дух иска своето, мечтае за любов, секс, геройски постъпки и въпреки това се страхува. „Градът на крадците” със сигурност няма как да се нареди до книги като „Глад” на Кнут Хамсун или „Доброжелателните” на Джонатан Лител, но предлага един по-различен прочит на войната. Войната такава, каквато я усещат и дишат младите, непокорните; която е абсурдна и по своемо реалистична и безчувствена, дори глупава. Защото великото страдание притъпява чувствителността, когато стане  безкрайно.
         „Градът на крадците” се чете на един дъх, а с прекрасната си корица, дело на Деница Трифонова, със сигурност ще ви отнесе далеч, в един снежен град, който ще ви плаши, вълнува и разсмива. И тъй като вече е почти декември, мисля, че ще е съвсем на място в студените зимни дни.
        
        
        Друг отзив:
http://knigolandia.info/
          

         

0 коментара:

Публикуване на коментар