четвъртък, 4 декември 2014 г.

Да пийнем в „Синьото кафе" с „Цветя от края на 80-те" на Румен Янев и Емил Братанов

             
Източник: „Цветя от края на 80-те"
            Има едно време, което не съм живяла, но някак чувствам. И индиректно съм израснала с него. Навярно съм много млада. И понякога кафето ми не е точно синьо*, но все пак още помня навиването на лентите на касетки с моливче и междувременно хвърлям носталгичен поглед върху плочите на родителите ми, върху които пулсира рок. Български. От 80-те и 90-те години на миналия век. И от такъв младежки ентусиазъм и радост се раждат...
      
      „Цветя от края на 80-те“, книгата на Румен Янев и Емил Братанов (ИК „Парадокс“, 2014) и 600 страници с живи „249 култови текста – на практика текстовете на всички хитови парчета, белязали времето и белязани от него; снимковият материал надхвърля 270 авторски фотографии, направени не от случайни репортери“.
            Тази своебразна Рок Библия бяга от максимата „всеки себе си чете“ и представя една нова генерация на мисълта – български рок групи, сред които Ревю, Ахат, Ера, Ер малък, Конкурент, Клас, Атлас, Б.Т.Р., Контрол, Хиподил, Милена, Нова генерация, Холера. И ухае на радио, на поляни. И се надига бунтовно желание за победа над пошлостта. 
Източник: „Цветя от края на 80-те"
            Текстовете-изповед, заедно с фотографиите, наелектризират обстановката до такава степен, че където и да е, на читателя на тези страници ще му се прииска да отиде на концерт, да изпие една бира и да се радва и тъжи за едно минало, което разцъфва и гради идеали.
            Янев и Братанов са конкретни, точни, ясни, но и носталгични. Езикът е 80-тарски (ако може да си позволя такова определение), а атмосферата на малкото студио в радиото е гарантирана. ИК „Парадокс“ са направили повече от прекрасно издание, което ще зарадва всеки истински меломан. Но и не само.
Източник: „Цветя от края на 80-те"
 Защото тази библия не призовава към молитва. Защото тя е един жизнерадостен призив към бунт на духа, устременост и чистота на съзнанието. И към желанието да бъдеш една „черна овца“. „Ха-ха".
Снимка: Личен архив
           

            

4 коментара:

Румен Янев каза...

Благодаря ти, малката!

Анонимен каза...

супер яко и чакано издание :)

Анонимен каза...

Ами Румен Янев и Емил Братанов не харесваха/обичаха,одобряваха,толерираха.../ провинциални групи като нашата.Много от тези групи вече не съществуват.Нашата група няма мого концерти/само веднъж в годината/ ,но съществува от 1988г. :)

Румен Янев каза...

Анонимни и сега не харесваме. Харесваме /обичаме, одобряваме или не, толерираме или не .../ само провинциални групи, които ни търсеха, изпращаха ни касети и ни канеха на гигове. Аз например така открих през 1994 г. "Добре дошли в Остава" в Габрово. А Емо чрез Блек Топа си е открил дузини провинциални групи, които днес не съществуват, но са в антологията благодарение на него.

Публикуване на коментар