събота, 27 декември 2014 г.

Апотеоз на духа в "Колосът от Маруси"

Тегли духът ми да пея как в нови тела се превръщат
формите. О, богове — та нали ги превръщате вие, —
почина мой вдъхновете, водете стиха ми неспирен
до настоящите дни от самото световно начало! (из „Сътворението“, първа книга на„Метаморфози“, Овидий)


         Пътуването е негласна заявка за рая или за ада. Пътят е онзи митичен способ, който вади на показ архетипи, страхове, надежди. Той може да обрече духа на леност или да изпъне съзнанието като тетива на лък. По спартански строго. Или подобно на пищно празненство на сетивата.
         Когато писател е на път, резултатът са думи, разкриващи инстинкта на пишещия за неприспособимост към несъвършенството на света. Картините придобиват нови измерения, а метаморфозата на обозримото в мечтания свят на идеите е неизбежна.
         Когато Хенри Милър е на път, резултатът е „Колосът от Маруси“ (ИК „Колибри“, 2014).
         В навечерието на Коледа преводът на Стефан Стефанов на тази малко позната у нас (но считана от критиците, а и от самия автор за връх в творчеството му) творба зарадва българските читатели. И езикът на „Черна пролет“, „Тропикът на Рака“ и „Тропикът на Козирога“ оживява в импресионистичен пътепис по един съвършено нов, но също толкова въздействащ начин.
         В навечерието на Втората световна война Хенри Милър приема поканата на брата на писателя и природозащитник  Джерълд Даръл – Лорънс Даръл –да го посети на остров Корфу.
Именно там Обетованата земя се оказва скрита в дебрите на Гърция, а нейната хилядолетна история буди въображението на американския писател така, че написаното да оставя бездиханен четящия редовете блаженство. От този праг разказвачът започва своя път не към външния свят, а към вътрешната обител на словото. Това пространство, макар и най-опасното и подобно на тресавище, се оказва плацдарм за фантазията, която умело борави с епохи, митове, легенди и география.
         Персонажите в „Колосът от Маруси“ са витални и игриви. Те оживяват по страниците до толкова, че читателят усеща гръмкия им смях, миризмата на готвено от кухнята, съпричастен е с неуморния им труд денем и е верен участник в  откровенията им вечер. Бохемът и писател Георгиос Кацимбалис (вероятно прототип на самия автор) се превръща в  най-добър приятел на разлистващия страниците, както и верен съратник в приключенията и безкрайните диалози.
         Пътуването често е колос, който предопределя същността на човека. Подобно на сянка, тя се върти, променя се, но никога не може напълно да се отдели от основата му. Защото то е  ад или рай. Но най-често е  сянка на едно прераждане, след което идват духовно пречистване и вътрешен мир. Такъв ще намерите и пътувайки из Гърция. Но само ако имате „Колосът от Маруси“ някъде в орбитата си.
        


  

0 коментара:

Публикуване на коментар