петък, 2 януари 2015 г.

La Petite Mort с „Игра и забава" от Джеймс Солтър

Романът „Игра и забава“ (ИК „Лабиринт“, 2014) от Джеймс Солтър дефинитивно е роман la Petite Mort (букв. превод малка смърт). Във френския поетически жаргон la Petite Mort означава оргазъм – дума, която предизвиква свенливото извръщане на погледа или безпрецедентно опростяване на разговора в зависимост от изразните средства и контекста, в който е използвана.
         „Игра и забава“ ще бъде онази красива малка смърт, след която възкръсването ви ще е нежелано. Защото по своему представлява еманация на истинската еротика. На онази еротика, която е загадъчна, едновременно разголена на светлината и забулена с плащ от сенки. Онази еротика, която е учестено дишане без картина и онази еротика, лишена от грешната интерпретация на пошлото.
         Думата „оргазъм“ започва с буквата „о“ и това е може би най-сполучливото означаване на кръговрата живот-смърт, съпътстващ пътуването по посока на страстта.
         „Игра и забава“ също започва с пътуване с влак. Така и завършва. Ритмично и мелодично предвидимо. Сюжетът е простичък: разказвачът се запознава с Филип Дийн – богат американец, който е дошъл във френската провинция на почивка. Двамата се срещат за кратко, но е достатъчно тази среща да остави отпечатък в сърцето на първия. Особено след като е придружена от появата на любовната авантюра на Дийн с Ан Мари. Тук фабулата чертае нов коловоз. Разказвач се превръща в съзерцател. В завистник по онзи тих мъжки начин, при който животът спира и остава само наблюдението на чуждото, на завоюваното красиво от по-силното и така ден след ден той пресъздава в ума си любовта между двамата му познати. Солтър не потвърждава дали всичко описано е фикция, или отговаря на реалността. Но това остава без значение, защото плътността на картините е толкова гъста, че читателят сам преплита собствената си действителност с тази на героите.
         Определяна като еротичен роман, тази книга е по-скоро оптимистичен епитаф на страстта. Двамата любовници дишат във въздушен мехур, чиято стена е красива и достатъчно магично здрава да ги държи далеч от живота. До време.
         Сумрачните френски стаи, пропити с аромат на пот, тютюн и парфюм, непрестаният дъжд са едни от кукичките, които закачат това щастие и това себеотдаване на духа и тялото, дърпащи ги към края. Ан Мари е умерена, но любовта прозира в простичките й жестове. Дийн е чаровно експресивен, но несигурен. Пламъкът на страстта помежду им пламва толкова силно, че напълно естествено и по реда на природните закони след него не остава нищо.
         Невероятният стил на писане на Солтър е нещото, което прелъстява. Редуването на къси и дълги изречения, семплите диалози, плътността на емоциите задушават, натъжават и изпълват с онова трепетно усещане за част от тази игра на светлосенки.
"Накрая, разбира се, настъпва третият етап, етапът на затварянето: човек трябва да започне да изтласква света, да затваря прозорците към него, тъй като вече няма сили да осмисля всичко в цялото му разтърсващо многообразие и тогава - но към този момент той като някой поет вече ще е преждевременно в гроба, - най-сетне се появява формата на живота, която набъбва като капка, готова да се отрони."
 Страхотният превод на Владимир Молев, както и ефирното издание на ИК „Лабиринт“ допринасят за усещането за онази лекота на неизбежната тъга, последвала след върховна наслада и щастие.
Елегантен, „Игра и забава“  намига съзаклятнически за онези пътувания и ваканции, които се скриват някъде дълбоко в ежедневието ни и изплуват неочаквано, за да прорежат като светкавица с горчивата усмивка на спомена за онова мечтанно сливане, което обаче трае само миг. La Petite Mort, от силата на която тялото се извива, духът е опъната струна и след която о-то на кръговрата се завършва.


Oще мнения:



0 коментара:

Публикуване на коментар