сряда, 29 април 2015 г.

Да яхнеш зимата – „Леденият дракон" на Джордж Мартин

            Да чувстваш устните си, опитали от зимата понякога носи усещането за свобода. Свобода, която изтъркано може да бъде сравнена с полет.
      
      Един такъв полет си позволих тази събота, когато доброволно се завърнах в сърцето на зимата, изградих стена от одеяло и зачаках дракона – „Леденият дракон“ на Джордж Мартин.
            Изданието на издателска къща „БАРД“, включващо илюстрациите на един от любимите художници на готик- и стиймпънк обществото Луис Ройо, излезе като предвесник на пролетта и заслужи най-искрените ми адмирации, защото офромлението придава допълнително плътност и хармония на тази приказка, която бяга от бруталния и свиреп образ на Мартин, властващ в  поредицата „Игра на тронове“.
            Адара не е обикновено момиченце. Единствената радост в живота й е зимата. Зимата с ледените си замъци, с ледените си гущери и с ледения дракон – легендарно и страховито създание с огромни размери, което никой не може да опитоми, а когато прелита в небесата, оставя след себе си земя, обвита с лед и плащ неяснота дали „студът ли носи ледения дракон или леденият дракон носи студа”.  Когато обаче същата тази земя е потъпкана от войната, назрява момента Адара да се доближи максимално до студа, за да може да се усмихва отново.
            „Леденият дракон“ е писана доста преди „Игра на тронове“ и с прочита й на истинските фенове би се изяснило откъде Мартин взима някои идеи, свързани с драконовите образи в творчеството му. Макар светът на Адара да няма нищо общо нито с Кралския чертог, нито с Уинтърфел, магията на разказвача пъпли по страниците на тази мрачна приказка и завладява с универсалността на тематиката си – семейството. Комбинацията от фентъзи- свят, мистериозност (авторът задава много въпроси, които остават неотговорени) и топлина на изказа на писателя правят книгата подходяща за малки и големи читатели. Като се прибавят илюстрациите на Ройо, вярвам, че няма да има човек, на когото да му се иска да излезе бързо от този леден, но красив капан.
            Сезоните се завъртат и преливат в едно, за да може читателят по-лесно да се усети на крилете на хармонията между образ и слово. Няма смисъл да ви се разказва за „Леденият дракон“. Той трябва само да ви се покаже. И сами ще поискате да влезете в неговия свят.
           


0 коментара:

Публикуване на коментар