сряда, 8 април 2015 г.

Това изкуство Борхес в "Това изкуство на поезията"

            Когато започвах блога, ревютата ми бяха хаотични, отразяващи предимно емоциите, което дадено четиво е оставило в мен – онези нюанси от страниците, които ме дооформят като личност. С времето обаче погледът ми става по-хладен, по-критичен. Много повече внимавам какво ми се поднася и каква цел обслужва то. За най-близките ми хора не е тайна, че макар с  настоящо проекто-юридическо образование предпочитам да се ровя из разни учебници по литературознание. Но нищо не може да се сравни с удоволствието да чета лекциите на Умберто Еко, Итало Калвино, Милан Кундера или Хорхе Луис Борхес за литературата. Не само заради цялото необятно пространство от литература, която съм пропуснала,а те са пребродили, но и защото са изключително достъпни и за по-широкия кръг читатели.
        
    Наскоро откраднах от една чудесна библиотека „Това изкуство на поезията“ от Хорхе Луис Борхес (ИК „Сиела“, 2013). Отдавна бях хвърлила око на това привидно малко „книжле“, но едва сега намерих време да му се посветя за повече от ден. И възгласът ми след него е: „Това изкуство на Борхес!“.
            Хорхе Луис Борхес ме кара да се чувствам като абсолютен идиот, сблъсквайки се с негови трудове. Особено осезаемо беше това усещане, когато четях „Избрани есета“ – въпреки схващането ми на концепцията и идеите му, бях ужасена от многото непознати имена, с които той жонглираше така лесно. В „Това изкуство на поезията“ – лекции, който Борхес изнася в Харвардския университет през 1967 г. подобна тенденция не липсваше, но бе доста по-слабо проявена. Наречени лекции по своему, Борхес по-скоро се опитва да се гмурне в дълбокото море на поезията, без да изгуби напълно себе си в океана й. Оказва се обаче, че това е невъзможно.
            Първата лекция се казва "Загадката на поезията", в която литераторът споделя своето недоумение от този толкова богат феномен в човешката история и която по своему представлява онтологичен анализ на поезията. А влюбването на четящия в езика на Борхес става неизбежно:   
"Защото перфектното в поезията не изглежда странно - то изглежда неизбежно."
Литературата – с нейната изменчива природа – успява да побере в себе си стотици животи; да се превърне в огледало и да отрази хиперболизирано всяка емоция, която се врязва в съзнателния и несъзнателния живот. Тя няма точна дефиниция, няма графа, в която да се натъпче. Остава само нетрайността на понятията като такива, които човекът умъртвява или възкресява.
Метафорите в тези лекции са разделени на повтарящи се и оригинални. Повтарящите се се срещат във всички култури. Според Борхес, въпреки че оригиналните, новоизмислени метафори да са удоволствие за четящия, тези, които се повтарят са по-устойчиви във времето. Цитирайки аржентинския писател Леополдо Лугорес, Борхес потвърждава, че „всяка дума е мъртва метафора“, но „ това твърдение, естествено, е метафора“, а „най-важното за метафората е дали читателят или слушателят я усеща като метафора“.
От метафората през разказването на историята, музиката на словото и поезията, разума и поезията до т.нар. кредото на поета Борхес признава, че приема всички поетически теории само като инструменти за написването на стихотворение и мисли за себе си предимно като за читател.  Може би затова лекционният курс на Борхес е увлекателен, но и странен. От думите му се усеща искреното възхищение и любов към музиката на поезията, а усещането, което оставя у читателя е за лекота и топлота. Благодарение на медиацията на автора редица писатели като Омир, Вергилий, Рабле, Сервантес, Шекспир, Фрост, Уитман, Джойс, Хайне, Кийтс проговарят на нов, по-близък език, а импулсът за гмуркане във вселената на  лиричното изкуство става непреодолим.
Преводът на Ангел Игов е чудесен, а самото издание е удобно за носене в чантата, за да може да му се наслаждавате където и когато поискате. Единствено корицата с лик на автор влиза в лек разрез с желанието ми за бягство от реалността с естетически издържано четиво, но може би така по-лесно се визуализира една своебразна лекция с лектор Хорхе Луис Борхес.

Приятно, интелигентно и вдъхновяващо четиво. Ах, това изкуство (на) Борхес.


Друг почитател на книгата: 

1 коментара:

Ирена Петрова каза...

Толкова много е засегнато в лекциите, а в същото време толкова малко. Наистина литературата и нейните интерпретации са необятен океан. Книгата е много ценно четиво.

Публикуване на коментар