петък, 1 май 2015 г.

Ненезовимото "Това" от Чеслав Милош

            Към деветдесетте вече, но още с надежда,
че ще го кажа, изразя, изтръгна от себе си.
„Молитва“

            Да се запазиш и да устоиш на средата – поляците знаят как...
След любимата ми Ева Липска и страхотната антология, която прочетох наскоро, съм сигурна, че полската поезия се нарежда сред най-любимите ми (доколкото квалификацията е възможна). Вероятно поради тази причина „Това“ от Чеслав Милош (ИК „Ciela”, 2012) се приземи така естествено в ръцете ми, както и така естествено успя да ме сломи с реалността си.
„Това“ е късна стихосбирка на удостоения с Нобелова награда полски автор, с която Милош предлага на читателя не само равносметка на живота и  поетичното си битие, но и на историята на света. Лаконичното заглавие предупреждава за невъзможността за достигане на абсолютната истина, а едноименното стихотворение демонстративно отказва директното назоваване на неназовимото и скрито дълбоко в пепелта на изживяното.

Поезията в тази наглед малка стихосбирка представлява едно вечно надбягване между съдържание и форма, а истинските отговори сякаш остават скрити в мъглата на очакванията. Интелектуалецът е осъзнал ролята на Атлас на собствения си свят,  но е напълно наясно, че физическата мощ взима превес над духовното, когато е ограничена в рамките на земната битийност.

Езикът на Чеслав Милош е езикът на ежедневието. Метафорите са колкото наглед опростени, толкова и неочаквано въздействащи.
Денят е този, който диктува развитието. Той е неразделна част от странстванията на ума. Темата за интелектуалеца под капака на тоталитарния режим, както и за различните ракурси, които животът може да поеме, (според представите света и хората и боговете)  е силно застъпена.

            Остава въпросът „Какво е това?“.  Дали това е непрекъсваемата нишка човечност, която свързва лирическия с общото, или това е колизията между желания и съвест – верен пазач на спомена за преживяното. В крайна сметка се оказва, че няма значение точната дефиниция или форма, която „това“ ще приеме, защото се оказва неизтръгваемо и неделимо.


Не мога да кажа, че Милош се превърна в неделима част от мен точно с „Това“. Отчасти отдавам това на младежкото ми настроение напоследък, отчасти на невъзможността максимално да обхвана един почти стогодишен времеви отрязък, пред чийто поглед са преминали стотици събития. Въпреки това "това" успя да ме влюби в себе си, а тонът на поета да остави ярък спомен в съзнанието ми. Защото посланието му остава свободно, невъзможно за дефиниране и гордо триумфиращо над собственото съществуване. Да избереш съдържанието, а не формата – да избереш другия, а не себе си. Защото аз е просто друг ти. Това е „Това“ от Чеслав Милош. И ми се струва удачно точно днес да се помни. 






            

0 коментара:

Публикуване на коментар