понеделник, 13 юли 2015 г.

"Ще се видим там горе" от Пиер Льометр – за смъртта след войната

„Ще се видим там горе“ на френския автор Пиер Льометр (изд. „Колибри“, 2015; превод Росица Ташева) не е нещо, което очакваш. Не е нито криминален роман, нито военен роман, а историята само се плъзга по страниците на измислицата. Но зарядът му  е антивоенен, а езикът на автора е глътката свежест преди стартирането на следващата война – тази да се върнеш обратно след смъртта, без напълно да си жив.
Заглавието исторически е свързано с писмо на войник, написано преди екзекуцията му заради държавна измяна през 1914 година, но това ще го разберете по-късно. Апропо, точно името на романа е нещото, което те привлича, стиска за гърлото, започва да тупти в едно с пулса и съчетава отчаянието от края с надеждата за евентуално бъдеще.  
Едуар Перикур, Албер Маяр и Д’Олне Прадел са тримата мъже, чиито пътища се пресичат в първите няколко години от реконструкцията на Франция след Първата световна война. Когато оцеляването на човешкото е въпрос не на морал, а на издръжливост.
Те са и  ъглите на един триъгълник, който съединява линиите на една обща съдба – да преживееш войната в самия й епицентър – на фронта – и да се завърнеш у дома, където те очаква битка със пространството отвъд преживяното. Онова пространство, в което самотата е пагубна. Защото светът се оказва море, в което те вече не умеят да плуват. В желанието си да почете мъртвите, обществото копае гроб за живите.
Едуар, Албер и Д'Олне не са приятели. Макар първите двама фатално да обвързват съдбите си, спасявайки един друг, войната разделя и владее. И тримата са разгледани в контекста на епохата, а тъмните нюанси на миналото и на рефлексиите на семействата им спомагат за по-яркото открояване на личната им болка.
С щрихи сатира авторът рисува прогниването на устои като семейство и нация, а абсурдът се предава на читателя неусетно – като  зараза, разпространяваща се с ухапването на комар. Именно непосилната лекота на езика на Льометр е това, което стряска в началото на романа. Читателят е подготвен за мрачен, тежък изказ, а се сблъсква с по-скоро оголени до плът образи, с ежедневна реч, която убива, разсмивайки. Книгата представлява едно дълго губене из собствените очаквания – разлистващият страниците непохватно се бута ту в нагласата за хумореска, ту в болката, когато осъзнае колко смъртоносна и неизлечима е раната, която тази книга нанася.
А това той разбира едва след страница последна. Без излишна хипербола или драма.
Признавам, изненада ме Льометр. Подходих към него с доста предразсъдъци заради славата му на жанров автор. „Ще се видим там горе“ обаче няма общо с това, което сте чели досега. По човешки разсъблечена, тази история жонглира с маските, които ни се налага да носим, за да оцелеем; осъжда антихуманното и зашива устата с дебел черен конец. За да запази мълчанието. В името на признателността.В името на мира. 
Нарисувайте един кон. Ако прочетете романа ще разберете защо. 



0 коментара:

Публикуване на коментар