вторник, 7 юли 2015 г.

Kaкво има в „Куфарът на брат ми"


„Никой няма друга родина, освен самотата си,
никой не стига до никого, освен за да си иде“
Анхел Гинда

            Когато затвориш куфара, когато усетиш тежестта му изпод пръстите си, за пръв път повдигнал го, разбираш, че започваш да носиш кръста от решението си. А този кръст тежи със страховете, носталгията и надеждата си.
            „Куфарът на брат ми – истории за пътя“ (ICU, 2015) е eдин доста български сборник. Доста български, защото се убеждавам,  че напоследък думи като „път“, „емиграция“, „заминаване“ са неразделни спътници в ежедневието българско. А понякога естествеността им надминава очакванията ми.
            „Куфарът на брат ми“ е и глобално пътешествие, чертаещо посоките на сърцето. С чудесната си корица, дело на Люба Халева, както и със страхотното си оформление този сборник с 22 разказа е сборен пункт на „…изгнаници, емигранти, имигранти и вътрешни имигранти, топографски меланхолици и екстатици.” (Капка Касабова)
            Сами може да се убедите в това, ако прочетете съдържанието, поместено на последните страници, където привидно статично стоят имена като  Катерина Стойкова - Клемър, Иво Иванов, Нева Мичева, Димитър Кенаров, Георги Господинов, Явор Гърдев, Милена Варзоновцева, Димитър Камбуров, Владислав Христов. А до тях нови имена. Световни и „наши си“ – Джоя Гуерцони, Пиер Мейлак, Ан Фам.
            Оказва се, че няма „тук“- и „там“-пространство. Няма „наши си“ и „чужди“. Различните форми, различните начини на справяне с емиграцията изграждат едно мащабно, огромно и чаровно близко Аз на мигрантското сърце, което бие с „езика на родината“.
„И до днес живея там – тук.“
 „Моята миграция е с малка буква и е сбор от заминавания, пристигания и раздели с множество празни вечери, усилен труд и заглушени болежки между тях.“ (Албена Тодорова)
              Макар някои от разказите да имат накъде да се разгърнат, пипалата на общата съдба са стиснали мощно целия сборник, а усещането за философско примирение в края на всяка последна страница ми е познато – онова усещане за олекотяване на куфара и за балон в ръката.
               Любими ми станаха „На път за другаде", „Уроци по непривързване", „Записки от манастира", „Третото лице".
            Не вярвам поне една от историите, скрити зад лилавата корица,  да не са ви близки, макар само човек отделил се за малко от себе си, от родното и близкото да може да усети с пълна сила носталгията и първичното, инстинктивното желание за създаване на „свое“  в момента, в се озове в чужда земя.  Защото съзнанието пътува. Към себе си, с книгите, в мислите. Промяната на местоположението (не)винаги значи промяна на духа.
                 Поздравления на издателството за изданието, за коректорската работа на Ива Колева и редакцията на Невена Дишлиева-Кръстева. Изобщо, сърцат подарък са направили на българския книжен пазар. Препращам и към селфи-вълната, която започна покрай тази книга. 
             В крайна сметка най-важно се оказва, когато отвориш куфара (където и да е), да намериш „случване с леснота и радост“. И да има с кого да споделиш носеното. „Куфарът на брат ми“ прави точно това. Споделя, събира, стопля онези (не)мили-(не)драги., които не се страхуват да жонглират с географските ширини.
                       
           


Друго мнение:
                       
               
               

                

0 коментара:

Публикуване на коментар