вторник, 17 ноември 2015 г.

„Обещавам ти провал" от Педру Шагаш Фрейташ – биография на любовното безумие

 „Да живееш на обратната страна на болката, означава да живееш на опакото на живота.“


Любовта с нейните малки подводни камъчета, с нейните разпятия и причастия и любовният  дискурс, чийто фрагменти често не подлежат на изказване. Не се побират в категории и символи, не умират. Просто се израждат, а разсейките са малката смърт на разумността. Любовта като болест, любовта като обещание за непосилна лекота е разглеждана в не един или два литературни мирогледи – от  “Пирът” на Платон и “Любовна болка” на Сафо през “Страданията на младия Вертер” от Гьоте и “Ода на славея” от Кийтс до “Щрихи върху теория на емоциите” от Сартр до „Фрагменти на любовния дискурс“ от Ролан Барт. Никое от последно изброените, обаче, не се врича така категорично и директно в безумието като „Обещавам ти провал“ от португалския автор Педру Шагаш Фрейташ (изд. „СофтПрес“, 2015; превод: Илияна Чалъкова).

„Обещавам да разбирам, обещавам да желая, обещавам да вярвам. Обещавам да настоявам, обещавам да се боря, обещавам да откривам, да уча и да се уча. Всичко това, за да ти кажа, че ти обещавам провал. И Бог да ти е на помощ, ако не ми обещаеш същото. Ако пак се провалиш, кълна се, че ще те обичам завинаги… И тя се провали.“ 

„Обещавам ти провал“ е поток на мисълта, странстванията на един влюбен мъж, който си спомня, припомня, призовава; и на една жена – откликваща или не, съществуваща или още несрещната. Имена няма. Те са аmantes, а аmantes amentis („влюбените са безумни“). 
В една постмодернистична творба, която изненадва със своята откритост, на моменти дразни със сантименталността си, но предимно изживява, Фрейташ тови в думите, докато върховете на пръстите започват да пулсират от напрежение.

 „За какво служи мозъкът, ако не за страдание?“

Авторът съчетава универсална тема с поетичен стил на писане. Липсата на фабула, подслоняването на цяло едно човешко население в два събирателни образа, откровеното разбиване на граници чрез избраната Аз-форма на повествование правят тези 463 страници заглавие, което няма как да не жегне поне в един свой ред читателя.
           
„Сутрин се будя и не знам дали те обича, и точно така се обичаме.“

Накъсаните изречения задават темпа на четене. Подобно на река, мислите на персонажите текат и се вливат в морето на съ-преживяването. Поезията на изнемогата, търсенето, тревогата, очакването, криенето, катастрофата, блуждаенето, изгнанието, ревността, обичта редува вълнообразно всевъзможните фази на копнежното чувство. Обликът на влюбения и на загубилия любовта са Алфата и Омегата, в които четящият се размива и преоткрива.

„Втренчването в нещата е началото на ужаса, сега го проумявам...“

обещавам ти провал „Обещавам ти провал“ не е най-великата любовна антология, която съм чела. Сама по себе си, книгата можеше да бъде доста по-кратка. Но има притегателната сила на искрена биография и красотата на Поезията. Тя увлича, обвързва, обещава пълен провал на опиталия се да избяга от нейните ласки читател. Дневник, който току довява две-три букви, точка или запетая към емоциите. Все едно никога не са били чужди. Среща в тъмното, от която изникват лицата на безброй желания.
Поздравления на издателство „СофтПрес“ за избора, очевидно предпанаирно са решили да оставят почитателите си без избор на кой щанд да се спрат, както и на преводачката Илияна Чакърова за удачния превод.




0 коментара:

Публикуване на коментар