вторник, 1 декември 2015 г.

„Нови римски разкази" от Алберто Моравия – в главата на италианците

                „Нови римски разкази“ от Алберто Моравия (изд. „Сиела“, 2015; превод: Велимира Костова-Върлакова) са привидно най-тихите италиански слова, които някога съм чувала. Казвам тихи, защото сякаш върху тях не бе обърнато вниманието, което заслужават.
                Сборникът включва някои от най-добрите разкази на Моравия, писани между 1954 и 1959 година. Като своебразно продължение на „Римски разкази“, поместените в него творби левитират околко познатия авторов стил и са подходящи за поетапнно разлистване – вечерна доза италианска жизнерадостност и любов към живота въпреки всичко.
                Сред тези 511 страници ще срещнете проститутки, крадци, мечтатели, бояджии, индианци, адвокати и какво ли още не. Моравия използва цялата палитра от характери, които предлага света, за да създаде по елегантен и забавен начин един фикционален преразказ, повторение на ежедневното. Засегнатите теми в тези 70 разказа са литературно тривиални, но актуални по човешкому. Самотата и любовта, изборът между материална сигурност и лично щастие, презадоволеността на богатите и мизерията на бедните – Рим на Моравия не е Рим, който познавате. Свръхсмислите в разказите са далеч по-малко, отколкото на които са носители разказите на Селинджър, например, но в тях не липсва т. нар. double coding, който приближава читателя, отъждествява го с героите.
                Смешно-страшни, страшно-смешни, забавни, иронични,  трагични, тъжни и обичащи „Нови римски разкази“ лавират между мини шедьоври и ужасно несполучливи попадения. Разлистващият страниците винаги е неподготвен за края, а той се оказва по-обикновен, отколкото може да си представи и това го прави чаровен и близък. Героите са познатите ни, съседите ни по балкон, състудентите ни – лицата, които често виждаме и подминаваме. Стиловите мимикрии в „С жена на главата“, „Индианец“, „Ще се убия“, „Съблазнител“, „Шимпанзето“ са fortissimo-то, което прави езика на Моравия жив, гъвкав и динамичен като всичко онова, което се случва в главата на италианците. Амплитудите на настроението се променят неочаквано, а атмосферата обсебва реалността. 
                Прекрасен миг отдалечаване по буквите от познатите ми географски ширини. Завръщане в една сериозна, мъдра и все така луда Италия. „Нови римски разкази“ заслужават внимание. Не само заради есенната корица, дело на Дамян Дамянов, но и заради изящното си и прикрито иронично съдържание.  
               

                

0 коментара:

Публикуване на коментар