вторник, 19 януари 2016 г.

„Лъжи на дивана" от Ървин Ялом – въведение в съвременната психоанализата през призмата на литературата

lyzhi na divana
Според Мур психоанализата има три основни приложения: като метод за изследване на ума, като систематизиран набор от теории за човешкото поведение и като метод за лечение на психологически или емоционални заболявания. При психоанализата често се налага човек да се изправи пред чудовищата, които се крият под леглото или в самия него. В романа „Лъжи на дивана“ от американския психолог Ървин Ялом те се пробуждат с пълна сила и изпълзяват от най-мрачните кътчета на душите на героите.
След „Когато Ницше плака“ (изд. „Колибри“, 2013), „Изцелението (на) Шопенхауер“ (изд. „Хермес“) и „Проблемът [на] Спиноза“ (изд. „Хермес“) няма как очакванията към автора да не бъдат завишени. И трите романа превъзходно преплитат въображение с факти; философия, психология, история с литература. Ялом умее да вдигне завесата и да покани читателя да надникне не само в ума на т.нар. „клиент“ или „пациент“, но и в този на психоаналитика, борещ се не само с демоните на стоящия пред него, но и със своите собствени, без това да изглежда страшно, трудно или натоварващо. „Лъжи на дивана“ (издателство „Колибри", 2015; превод: Анелия Николова), хронолочески втори по ред на написване, не прави изключение от горното, макар романът да е изцяло концентриран върху психоаналитичните методи, а философията да е почти неоткриваема.
Интелигентно написан психоаналитичен трилър – това е определението, до което може да бъде прибегнато при опит да се определи жанрово-технически текста на Ялом. Смес от художествена литература и научен труд, книгата разглежда паралелно историите на трима талантливи и опитни психиатри и техните пациенти. „Привлекателната, но саморазрушаваща се Бела, фиксирана върху архетипа на по-възрастния мъж закрилник, комарджията Шели, слабохарактерния Джъстин, който внезапно се обръща както срещу психотерапевта си, така и срещу властолюбивата си жена Карол – това са лицата, по които Ялом описва мимиките на моралното и аморалното, приемливото и непозволеното. Когнитивните“ им връзки се оказват безвъзвратно преплетени, а истината се оказва онази цел, която бива съзнателно отлагана и изтласквана. Когнитивните“ им връзки се оказват безвъзвратно преплетени, а истината се оказва онази цел, която бива съзнателно отлагана и изтласквана.
Повествованието е оставено в ръцете на Ърнест Лаш, който прави всичко по силите си, за да помогне на своите пациенти, като често си припомня за своя пръв учител Сиймор Тротер, но и неизменно се оставя на амбицията и нездравословното сравнение със свои колеги. Всеки един от персонажите е достигнал до критичната точка на „емигриране от самия себе си“, а лъжата се превръща в осъвременена истина. Тази игра с маските, своебразното им „прехвърляне“, както и дългите, скрити в диалог монолози превръщат сюжета в лабиринт, в който е трудно читателя да не се загуби.
Стилът на Ялом съчетава аргументираност и измислица така, че всяка страница се оказва  ново въведение в психоанализата, а всяко изречение все по-погълщащо и всмукващо читателя в историята, докато той самият не се окаже пациента, който лежи на „дивана“ (тук е моментът да вметна, че заглавието перфектно асоциира с цялостното послание на книгата – „лъжи“ и „лежи“, а изборът на думата „диван“ вместо „кушетка“ ми се струва абсолютно коректно, с оглед на това, че етимологията на думата кушетка идва от френски и означава по-скоро от френски „да сложиш да спи“).
„Лъжи на дивана“ е по съдържанието си мощна критика на границите в глобален мащаб. Оказва се, че съвременният терапевт е притиснат не само от сянката на контрапреноса и фанатичната преданост на своите пациенти, но и от правила и бюрокрация, които често затрудняват, вместо да улесняват лечението. Стремящ се да стане максимално валиден сред човечеството, човекът – пациентът, психоаналитикът – се самоотнема от себе си. В тази художествена литература – лечение Ялом дава свободата читателя даизследва ума си, да отговори на въпроса достатъчно честен ли е пред себе си и да намери смелост да се изправи пред демоните, скрити под...дивана.







0 коментара:

Публикуване на коментар