сряда, 9 март 2016 г.

„Щастливата носталгия" от Амели Нотомб – картография на завръщането

                Носталгията е онова тръпчиво чувство, което събира миналото с настоящето. Онова докосване, което прогаря, без да дава избор между пълното нещастие и радостното вълнение.
            
    Изумлението и трепетите се завръщат. Особено когато чудатата Амели Нотомб реши да предприеме пътуване към Япония и когато 22-рият ѝ роман е вече факт и на български. „Щастливата носталгия“ (издателство „Колибри“, 2016; превод: Светла Лекарска)  е книга за географиите, картография на завръщането към едно минало, което все още е, било то и измислица.
                „Всичко, което обичаме, се превръща в измислица. Най-важната сред мотие измислици бе Япония. На пет години, когато ме изтръгнаха от нея, започнах да си я измислям. Много скоро белите полета в паметта ми взеха да ме тревожат. Какво можех да кажа за уж познатата ми страна, която с течение на времето се бе отдалечила от тялото и съзнанието ми?“
                Да се завърнеш в страната на своето детство е като да разчовъркаш загнояла рана. Тълпите от образи се преплитат и се размиват с реалността. Амели Нотомб вече не е петгодишната Амели. Тя е жена на 44, преживяла граници и континенти. И ако сърцето е планета (прекрасен аналог с корицата), то Япония е туптенето, което придава смисъл, континентът, без който не може.     Ето затова, за разлика от повечето ѝ книги, тук иронията отстъпва място на интимното. Белгийската писателка се оголва, остава по болката. Но и по щастието.
                Без да става прекалено сантиментална, без да губи виталност, Амели споделя с френския снимачен екип, който я придружава, както и с читателите си срещата си с вече познатите от „Изумление и трепет“, „Нито Ева, нито Адам“ и други нейни книги гувернантка, бивш годеник, старата детска градина, в която бягството през прозореца в тоалетната е ежедневие. Силно автобиографичен, разказът ѝ изоставя приказното, изоставя измисленото, за да може да се изправи лице в лице с реалността. А изненадите в  действителност не са една и две.  Онзи „нито Адам“ не е вече най-милото момче, а отговорен мъж. Онази Нишио-сан не е майката-закрилница, а старица, която има нужда от закрила. Да напуснеш след като точно си се завърнал се оказва най-голямото предизвикателство, но и най-красивото:
                „„Натсукаши“ е дума за щастливата носталгия – отговаря тя, – за момента, в който споменът се връща в паметта и я изпълва с блаженство. Изразът на лицето ви и вашият глас издаваха тъга, значи става дума за тъжна носталгия, а това не е японско понятие.“
               
Да четеш Нотомб е като да надзърташ в собственото огледало
Има едно прилагателно, което може да опише емоцията на тази книга. То е „неизразимо“. Защо? Защото никога преди шпионирането на чужди спомени не е било толкова вълнуващо и близко. „Щастливата носталгия“ от Амели Нотомб е роман за сърцето планета. И за един огромен континент от него – миналото. Пък било то и в Япония.

                






Друг страхотен текст за книгата на Милена Ташева от „Аз чета": 

0 коментара:

Публикуване на коментар