четвъртък, 12 май 2016 г.

Таралежите се завръщат с „Войната на таралежите" от Братя Мормареви



мормареви
Ако помня нещо от посещенията при баба ми всяка събота и неделя, то това ще бъдат оранжевите корици на „Войната на таралежите“ от братя Мормареви – една от малкото детски книжки, които можех да открия сред класическите томове и медицинските учебници. Макар поколението ’91 да е малко или много вече отдалечено от времето на таралежовите войни,  все пак този колоритен свят не ми беше чужд, не ми беше непознат тогава. Затова и появата на ново издание на романа под логото на издателство „Сиела“ преди две седмици бе нетърпеливо очаквана, нетърпеливо искана. Близо 40 години след първата си поява Камен, Маляка, Пантата, Добролюб и всички останали Таралежи на Братя Мормареви се завръщат в 314 нови страници между твърди корици с илюстрациите на Дамян Дамянов.
След като взех един брой твърдокорична прелест, дълго се чудех дали да я подаря на сестра ми. Да си призная, съмненията ми, че ще ѝ допадне, дали няма да захвърли нещо ценно за мен, без да забележи значението на това малко книжле, бяха оправдано големи.
И все пак, кой не е чел „Войната на таралежите“, кой не е чувал за тях.
Едва ли има смисъл да преразказвам сюжета обстойно, още повече, че филмът би предрешил всякаква битка със спойлери (тази хубава българска дума) – в едно начално училище се организира курс за баскетболисти. Треньорът избира момчета, готови да вършат какви ли не постижения. Но главните герои биват изгонени. Положението изглежда безнадеждно, но когато наглият съсед паркира колата си върху игрището на децата, войната започва.
Пантата, Маяка, Добролюб и Камен са четирима другари, всеки от който е поел по трудния път на порастването в социалистическа България. И без грам замесване на политика, романът се превръща в гротеска на онова време, в което са живели родителите ни.
Стилът на Мормареви е изчистен, атмосферата, която съзадават, всепоглъщаща. Трудно е да не се разпали човек, когато класната Добрева е твърде строга, да не получи сърцебиене, когато Камен открива любовта, да не се разсмее на някоя от шегите на Добролюб. Тази книга носи сладкия вкус на белята, тя е  невинната „като детско своеволие“ закачка с времето. И триумфа над сетивата както го може само домашното сладко от ягоди, например.

Поздравления на издателство „Сиела“ за решението да преиздадат тази класика. Сигурна съм, че много носталгични погледи ще погалят страниците на тази книга. И че много нови ще ги открият за първи път. В крайна сметка, какъв по-добър подарък би могъл да направи човек на някого, ако не частица от себе си и от своето детство. 


Друго ревю: 
http://knigolandia.info/

0 коментара:

Публикуване на коментар