неделя, 22 май 2016 г.

„Приказки от крайните квартали" от Шон Тан – прекосяването на въображението

шон тан
„Приказки от крайните квартали“ на австралийския писател и художник Шон Тан (изд. „Жанет 45“, 2016; превод: Нева Мичева) е книга, която очак(в)ах тихо и кротко още от момента, в който „Жанет 45“ издадоха предстоящото ѝ издаване. Книга-синестезия и книга-събитие – от онези, които може би ще достигнат до малко, но пък ще ги променят много.
            Тези 15 кратки разказа не подлежат на еднозначно дешифриране. Те се разпадат и следват собствена логика, собствена стълбица на смисъла.
            Магическият реализъм на Тан размазва в прозореца на текста всяко читателско очакване, освобождава думите от тежестта на въздуха при обективираното им изговаряне. Читателят/съзерцателят (тук текстът е картина, пощенска марка към писмо от цветове) става част от едно неназовимо и неразбираемо цяло, от една енигма, където се разхождат водни бикове, а играчките са счупени. Това, същото това съзнание, което доскоро е било отстоянието от света, собствената мяра за нещата, рухва и се възражда като фрагмент от нещо, в което писателят те включва, създава те и те оставя да се доразвиеш.
            Повечето от приказките от крайните квартали на Шон Тан са чиста поезия. Изоставената поезия, изхвърлената поезия (като в разказа „Далечен дъжд“), игровата поезия, разкъсаната поезия, поезията на споделянето и поезията-щастие, скрита из пода. Макар да са се родили като допълнение към картините, тези  хвърковати истории въвличат в едно неразбираемо, в едно неназовимо общо. Топлината, с която австралийският писател натоварва думите, както и илюстрациите си, е смазваща, обезсилваща.. Не искам да повярвам, че има читател, който да може да понесе усещането, че там, по страниците на онази странна книга нещо се провежда в негово отсъствие.
            Забележително е това, което Нева Мичева и Кирил Златков са направили. Без да познавам в детайли оригинала, преводът и допълването на картината с локалното ни са осигурили безпроблемно приземяване на този смел водолаз на въображението Тан и на българското морско дъно.
            „Приказки от крайните квартали“ е книга, която се разпада на съставящите я парчета сюжети, без да губи своята цялост. Картини в картината, тези текстове са емоционална и приобщаваща игра, обяснение в любов към човека, въображението му и завоите му, които го обуславят. 

0 коментара:

Публикуване на коментар