четвъртък, 8 декември 2016 г.

„Да четеш „Лолита“ в Техеран“ – хроника на една революция

азар нафизи
„Да четеш „Лолита“ в Техеран“ (изд. „Сиела“, 2016 г.; превод: Ваня Томова) бяга от литературната измислица. Защото е книга, която разказва за посегателството върху въображението тогава, когато то е най-нужно.

Романът на  Азар Нафизи излиза от контекста на литературното. Привидната провлаченост, разпокъсаност на сюжета разместват пластовете на читателското възприятие, оставят усещането за излишна разтегнатост. Но пък благодарение на тях се притъпява ужасът от сблъсъка с една качествено чужда и жестока действителност.

Основен проблем в творбата на Нафизи е човешката, в частност женската, свобода в ислямската република след Революцията през седемдесетте, когато религията обсебва политическия, икономическия и светски живот в страната. Там, където привидно властва бог, носенето на розови къси чорапи е опасно престъпление, грях, а  сянката на ислямофашизма оковава ежедневието в страх.

Огромният минус на книгата е, че в нея липсва болезнена убедителност на персонажите. Образите момичетата, намиращи убежище от реалността по време на литературните сбирки в кухнята на главната героиня, се сливат. Ясна е целта на Нафизи да създаде един цялостен образ на жените в Иран, но колкото и да е оправдан подходът ѝ, толкова и на моменти той опростява иначе много по-сложно замислените характери.

Отвъд горното търсене няма как да не бъде признат приносът на иранската авторка към повдигането на завесата над една далечна и смущаваща тема. Избраната Аз-форма и емоционалният (нежен/меланхоличен) тон притежават нужната притегателна сила, така че повдигнатите семпло, но твърдо въпроси да привлекат вниманието на широк кръг от читатели. А най-страшният извод, до който Нафизи стига, е, че подобно оковаване в стигми не се случва инцидентно, не се налага отвън, а се позволява; фанатизмът покълва от разбиранията на самото общество и  изродените му идеи се оказват неспособни да обичат собствения си родител.

Академичното минало на Нафизи намира израз в пространните литературни анализи на произведенията на Владимир Набоков, Хенри Джеймс, Ф.С.Фицджералд и Джейн Остин. И със сигурност те са преимущество за всеки читател, който ясно разбира нуждата от досег с литературата. Защото без нея, морала и културата няма и бъдеще. 


„Да четеш „Лолита“ в Техеран“ от Азар Нафизи има своите минуси, особено що се отнася до липсата на ясна структура и сюжет, но поставя една тема – литературен куршум, която  раздира зоната на комфорт на западния читател. Романът прелива от художествена измислица в мемоари до болезнено предупреждение, все пак носещо надеждата, че тираничните режими не могат да пречупят духа. Поздравления на „Сиела“ за откритието (най-вече на отговорния редактор Рия Найденова), за превода на Ваня Томова, както  и за чудесното оформление. Няма как човек да не се влюби в корицата на Дамян Дамянов.

0 коментара:

Публикуване на коментар