събота, 30 юни 2018 г.

„Завръщане“ от Яа Джаси – сага за изкореняването и за завръщането


„И ако този свят не ви понася – изкоренете се.“[i]



„Завръщане“ от Яа Джаси (изд. Orange books, 2018; превод: Елка Виденова) се появи в ръцете ми в момент, в който четях роман на привидно същата тема – „Подземната железница“ от Колсън Уайтхед.
Оказа се, че без да е носител на „Пулицър“, „Завръщане“ ми допадна далеч повече.

Защото не се задоволи да остане само и единствено роман за сегрегацията, а се разля в пълноводна, на места неспокойна история за утъпкания път на живота, по който болката и радостта вървят ръка за ръка – семейна сага за изкореняването и за завръщането.

Две полусестри – Ефия и Еси – споделят един общ родоначалник, но между тях зейва бездната на съдбата – едната е омъжена от майка си за англичанин, търгуващ със селото на Ефи в Гана; другата присъжда на наследниците си срещата с Америка жестоките плантации на Юга.

в 14 различни истории Яа Джаси проследява цял период от световната история, даващ отражение и до днес, пречупвайки я през мирковселената на един род. Колониализъм, търговия с хора, робство, сегрегация, дискриминация – думите, които все още се врязват в плътта и клокочат в слепоочията, Яа Джаси използва не за да докаже злостта на „белия“ човек, намесил се в живота на ганайците, но за да отмери стойността на живота в човешки действия.

Ако се налага, човек може да научи всичко. И да летиш, можеш да се научиш, ако това ще ти осигури още един ден живот.“

Там, където се появат алчността, жаждата за власт или самозабравата, остават най-опожарените земи. Светът на тази Гана е свят, в който черни предават и продават черни, бели всяват раздор, а свободата е се оказва  граница между два свята, невинна жертва, парадоксът който събира и едновременно разделя.

Прошката идваше постфактум, беше елемент от бъдещето на греха. А ако насочиш очите на хората към бъдещето, току-виж не забелязали как ги нараняваш в настоящето.

Персонажите на „Завръщане“ са ярки, убедителни, пълнокръвни. Предизвикващи емоции. Абена и нейната безсмислена любов към Охане дразни, искрено мразиш Бааба и нейната безпричинна жестокост към Ефия, съчувстваш на Джо, когато Анна е отвлечена, не можеш да повярваш, че Марджъри не може да отиде на бала с бяло момче. Хей, та това е вече в наши дни!

Между Златистия бряг, Юга, Алабама, Харлем. Между ритуалните барабани, рагтайма и джаза. И между хилядите гласове, срутили се върху читателското сърце. Между писъците и надеждата.

Свобода в тази книга в крайна сметка няма. Въпреки топлината, която стилът на писане на Яа Джаси създава, въпреки адреналина, който залива читателят от потапянето в нова култура, въпреки приключенското воайорстване на чужди съдби.

 „Завръщане“ е мека като кадифе история за пътя и за времето, от която обаче остават незаличими рани. В мекотата на думите се крият свирепите зъби на свят, който предпочита децата си със запушени усти пред съдбата. Без значение цвета им.

Поздравления за изданието на издателство Orange books, за корицата, дело на Моника Писaрова, и на Елка Виденова за превода и на Невена Дишлиева-Кръстева за редакцията.




[i] Platonika

Няма коментари:

Публикуване на коментар

„Докато лежах и умирах“ от Уилям Фокнър

Да овладееш живота и смъртта чрез езика е нелека задача. Особено когато понякога езикът не иска да излезе от   границите на думите. Не...