вторник, 20 ноември 2018 г.

„Възпламеняване“ от Крис Клийв – раната във формата на свят


крис клийв
„Възпламеняване“ от Крис Клийв е роман с часовников механизъм. Не само защото започва с обръщението „Скъпи Осама“.

Нужна е цяла една секунда, преди читателят да разбере за кого става дума. Цяла една секунда, след която нищо няма да бъде същото.

„Възпламеняване“ (изд. ICU, 2018 г.; превод: Невена Дишлиева-Кръстева) не е „Другата ръка“. Не е поетичната, не е чувствителната проза на британския писател, която познавате. Напротив, това е една от най-ръбатите книги, които ще срещнете. Защото стъпва директно върху забития в сърцето на съвременната цивилизация трън – тероризма.

И при все обръщението, горното все пак стои някак неточно. Някак невярно. Защото
крис клийв
„Възпламеняване“ е само драсването на клечката, пламъкът, който предхожда големия взрив.

Текстът на Клийв представлява откровено и лично писмо към Осама бин Ладен, написано от млада жена от работническата класа, чийто съпруг и четиригодишен син загиват в атентат по време на футболна среща.

Тя – тази на моменти почти безлична, невинаги симпатична, обикновена жена, която има слабост към изневерите, но обича ужасно мъжа и детето си; която години наред живее редом със сапьор, но го губи тогава, когато някой друг трябва да обезвреди бомбата, е може би най-нестандартният, но най-естественият говорител на болката. Нейната проста, леко наивна реч пълзи по нещастието, разяждащо душата на хиляди хора по света. Успява да открие пролуките и  да намери най-точните думи, за да опише неописуемото. Ужасът, който на всички нас ни  струва едно цъкане с език и не повече от извръщане на глава.

Ти нарани Лондон, Осама, но не го унищожи и никога няма да успееш. Лондон е като мен -  твърде мизерeн бедняк и невежа, за да осъзнае кога са го унищожили. Онази сутрин, когато погледнах към изгряващото слънце между доковете, знаех със сигурност. Аз съм Лондон, Осама, аз съм целият свят. Убий ме с бомбите си, копеленце нещастно, и аз сама ще построя  отново себе си още по-силна. Твърде глупава съм, за да направя друго. Аз съм жена, издигната върху останките от себе си. Гледах надолу към ширналия се под мен Лондон в онази сутрин и знаехм че е време и аз да сляза там.

Личната Via Dolorosa след фаталния миг повежда борба, чийто път ще изненада читателя. Защото в един конфликт страните са две. А понякога добрите често се оказват лоши.

Въпреки всичко „Възпламеняване“ не е тежък за четене роман, напротив, на моменти сарказмът и трагикомедията, особено що се отнася до отношенията на главната героиня със съседската новобогаташка двойка Джаспър и Петра, ще предизвикат усмивка, изумление. Стилът на Клийв тук е смел, плавен и на моменти стряскащо реалистично стъпил на останките на Лондон.

Готови ли сте за този роман? Най-вероятно не. Нужен ли е? Толкова, колкото секундата надежда за обрат преди експлозия.

Единственият въпрос, който остава след „Възпламеняване“ е „Как светът е допуснал да се случи подобно нещо?“И самотният въпросителен знак в края не е достатъчен, макар че колкото и да са те, няма да са достатъчни, за да изразят стъписването, изумлението, погнусата от пожара, който ще се запали в сърцето ви една дупка във форма на момче.





Няма коментари:

Публикуване на коментар

Книговодител: Зимен панаир на книгата 2018 г.

Честито, книжни хора! Започна най-истеричната седмица за всички четящи.  В този алтернативен книговодител съм се постарала да обиколя п...