събота, 4 януари 2014 г.

Куче, което лае, не хапе. Или защо Жозе Сарамаго проглежда друго в ,,Проглеждане''

Да лаем, каза кучето
"Книга на гласовете"

Отваряш едното си око, после примигваш с другото. П(р)оглеждаш за датата, отразена в календара, въздишаш и отваряш страницата на новинарския сайт, който всекидневно следиш, ей така, за привкус към кафето и хоп, изскачат думи като "политическа криза", "протести", "състоянието на нацията". Казваш си "Всички започнаха да разбират от политика" и цъкаш червения бутон за стърчащите насам-натам думи и сензации.
Ежедневие. Но и целия Google да преровиш, по настоящем (04.01.2014) няма да намериш книжно ревю за "Проглеждане" от Жозе Сарамаго. Анонси, откъси, но нито помен от лично мнение. А тематиката – актуална, актуална, позната до втръсване и не съвсем.
Факти:
Жозе Сарамаго (1922-2010) е публицист, поет, преводач и гражданин с последователни и безкомпромисни позиции. През 1991 г. португалското правителство налага цензура върху емблематичния му роман „Евангелието по Исуса Христа“, затова пък седем години по-късно писателят е удостоен с Нобелова награда за литература за незабравимите си „притчи, изтъкани от въображение, състрадание и ирония“.
"Проглеждане’’ е своеобразно продължение на романа му "Слепота" (1995, издадено в България 2011, изд. "Колибри"’).
"Слепота" е може би най-известната книга на Сарамаго, а "Проглеждане" излезе едва преди три седмици на българския пазар.
А сега да лаем!
"Проглеждане’’ хваща за гърлото от актуалност. Звучи банално, но ако я разтвори човек, би разбрал защо. В един дъждовен ден жителите на столицата на неназована страна бойкотират изборите. В началото е ниският процент гласували, после като по-стара традиция става ясно, че винаги може и по-зле и появилите се избиратели гласуват само и единствено с бели бюлетини. Нито заплахите, нито учтивите, уж социологически проучвания, изясняват случая. Правителството е в криза и президентът, министър-председателят и останалите министри се оказват в примката на извънредни, но безрезултатни заседания.
Повторното провеждане на изборите не води до нищо ново, а най-плашещата дума в целия град става "бял".
Последва атентат и тук е началото на лекия трилър в книгата. Но ако читателят очаква тя да завие от изборната и политическа тематика, ще остане разочарован. Кметът без кола и охрана по улицата е просто един от тълпата, но оставката му не е за пред равните. Намесват се инспектори, прогледнали (препратката към ,,Слепота’’) и агенти.
Дали тази тиха революция ще остане "кучетата си лаят, керванът си върви" няма да кажа, за да ви амбицирам да разгърнете Сарамаго, ако все още не сте.
Минусът в "Проглеждане" е само един – първата половина на книгата е предимно монотонна, налага се насилване, за да се прескочи, стил, който забелязах и в "Приумиците на смъртта" (изд. "Колибри"). Все пак, ако надвиете липсата на изнесена пряка реч, както и първите 80 страници, ще разберете защо прочел ли е човек Сарамаго, иска още.
Искрено поднасям почитанията си на преводачката Илияна Чалькова. Сарамаго не е лесна за прочит, камо ли за превод. Въпреки това тя е успяла да запази невероятно поетичния стил на Сарамаговата проза.Метафорите са повече от уникални, без да искам да ме прочетете пресилено.
Актуалният сюжет – това е най-големият плюс на книгата. Героите не са дълбочинно описани, защото това може да е всеки един гражданин на която и да е държава. А идеите – безчет. "Проглеждане" е книга, за която не подхожда емоционално ревю. Но все пак хвърлям поглед върху завършека й, а изводите оставям на вас:
"Чу ли нещо, Три изстрела, отвърна другият, Но имаше и куче, което виеше, Вече млъкна, сигурно третият изстрел е бил за него. И още по-добре, мразя да слушам да вият кучета."
            Виете ли?

0 коментара:

Публикуване на коментар