събота, 8 февруари 2014 г.

Усмивки с ,,Клуб на любителите на книги и пай от картфени обелки от остров Гърнзи''

Странен месец е февруари. Нито е чуплив, нито  е разцъфнало цвете. Да ти иде да екстрадираш зимата, за да не боли от усмивките.

Бягам от стереотипа, че мъжките момичета не се усмихват (защо съм обвинявана в мрачност, не мога и да разбера) и ще подаря на деня си една февруарска книжна усмивка, а по-конкретно  ,,Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от острож Гърнзи'' (изд. Колибри, 2013) . 
Съветвам ви съвсем да не се подвеждате по небесносинята  корица и далечен фар. Мери Ан Шафър и Ани Бароуз бягат от стила на писане на така наречените ,,любовни романи'' и сие. В кратките 260 страници ще намерите по малко от Улф, Бронте, Луси Монтгомъри, Джералд Даръл но подобни сравнения отново не биха били точни. Сходно ще е само усещането за безпричинна слънчевост с неизбежни моменти на ,,шарена сянка''.
Драги господа, не отхвърляйте казаното до тук. Творбата е на първо място в списъка на бестселърите на ,,Ню Йорк Таймс'' за 2009г. и се счита за една от големите литературни сензации за последното десетилетие.
Годината е 1946-та, а книгата започва като забавна история за една писателка от Лондон, изпратена да представя творбата си из Англия, но следва разтърсващ разказ за а Втората световна война и за немската окупация на един английски остров. За престъпления срещу човечеството, за смърт, за концентрационни лагери. Теми, до болка предъвквани. Малко са книгите, обаче, които ще ви покажат и другото лице на военните събития. ,,Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи'' е роман за приятелството, за добротата и за топлината. И за усмивките, от които не боли.

Не знам как са успяли, но двете авторки са постигнали непостижимия за нас хората баланс. Но не на ръба. От книгата лъха на хармония. Дори краят й не приключва с гърмежи. Защото животът продължава и след края на приказката.
Най-примамливият момент е, че говорим за епистоларен роман. Писмата между Джулиет, нейните приятелки и обитателите на остров Гърнзи ухаят на радост и искреност. А вие откога не сте изпращали истинско писмо по пощата? Наречете ме глупава романтичка, но наистина считам, че на лист хартия всичко може да се изкаже като се омесва с душатата.

Минуси сякаш книгата няма. Е, признавам, в самото начало изключително трудно се ориентирах из писмата и постоянно ми трябваше да преговарям герои, но така и така трудно помня имена и често се налага да подпитвам някой познат за името му или дали се познаваме. Разсеяна работа.
Разсеяност при Мери Ан Шафър и Ани Бароуз няма. Има само мечтание. 
Сериозно ви заявявам, че ако ми кажете, че книгата не ви е харесала, ще ви обява за 






Ако искате да прекарате една слънчева неделя, силно ви препоръчвам да притичате до някоя книжарница  и да отплавате към остров Гърнзи.


Усмих.

0 коментара:

Публикуване на коментар