Съвсем несериозно зачезнах.
Но има едно нещо, наречено Живот,
което така ме приклещи и се сбори с мен, че доброто старо Време не ми достигна.
Все пак битката този път е 1:0 за
Темз. А най-прекрасната Жана (тази от ,,Колибри'') ,съвсем без да иска, ми
остави следсесийно имено книжка за живота с надпис ,,Прочети ме''.
,,Жената натисна бебето по коремчето и всмука пениса му в уста - беше по-тънък от американските ментолови цигари, които обикновено пушеше, и имаше вкус на сурова риба.''
Тъй като съвсем не
претендирам да съм запозната с източните нрави, може да си представите
учудването от прочетеното, а тези, които ме познават малко по-добре, биха
визуализирали и ококорения поглед, и последвалата скептично повдигната дясна
вежда.
Все пак историята за Кику и Хаши - две
изоставени деца - е до толкова увлекателна, че човек започва да губи границите
между реалност и фантазъм.
Самото заглавие на
книгата най-вероятно вече ви е подсказало къде са били изоставени децата, но
очаквайте неочакваното, разгръщайки всяка следваща страница. Хаши и Кику
препускат от сиропиталище, през дома на осиновителите им на един остров, до
Токио.
Първите страници (от близо
600) може да се сторят на читателя малко мудни. Обемът определено може да
изплаши любителите на книжки от 250 страници. Насилие за по-нататъшно четене
обаче няма да има. ,,Децата от гаровия сейф‘‘ е роман за гнева, за омразата, а
по принцип тези чувства са толкова дълбоко вкоренени в човека, че дори и да
спрете да четете книгата и да не я изпиете на един дъх, ще видите, че тя ще
чака кротко да я разлистите отново, че да ви хвърли в дълбокото море на безсилието
да се проумее безумието на света на Мураками.
Психологическият поглед върху
героите се разлива в сцени на ярост, на страст, на болка, на случайна радост,
на всичко човешко, надскачащо националните и културните граници. Романът
напълно всмуква читателя в атмосферата
на прогнила Япония, а ако сте чели Франзен ще знаете, че това съвсем не е само
тамошно явление.
Бързам да предупредя ровещите
в мрака, че въпреки мириса на застояло и на горчиво в романа, няма да срещнете
само тъмнина по пътя си, а тези, които са любители на по-неангажиращи книги, че
няма как да не се ангажирате. Просто романът ще се зашие по вас, без да го
усетите.
Рю Мураками се класира в
листата ми с любими автори. Неговата откровеност и желание да съчетае
безутешност с плаха надежда са толкова голяма рядкост в света, който ме е
завъртял, че предпочетох да заравям нос в книгата му често, но за малко, за да
мога да го задържа за по-дълго.
Така че, ако не ви е страх от
думи като ,,бой‘‘, ‚,чукане‘‘, ,,педераст‘‘, поднесени далеч по-изискано от
Уелшовия цинизъм, оставете се и вие на бесилото на ,,Децата от гаровия сейф‘‘.
Коментари
Публикуване на коментар