неделя, 30 март 2014 г.

,,Нашите предци'' от Итало Калвино

Днес имам рожден ден. А утре ще получа закъснял подарък, до който обаче детските ми ръчички съвсем нечестно се докоснаха  по-рано. 
На 31.03. издателство ,,Колибри‘‘ спуска на книжния пазар ,,Нашите предци‘‘ на Итало Калвино  - сборник, който очаквах с нетърпение след ,,Ако пътник в зимна нощ‘‘(изд. ,,Колибри‘‘), а още повече след ,,Американски лекции‘‘ (изд. Колибри, 2013). 

Под една корица битуват три независими новели - „Разполовеният виконт“, „Баронът по дърветата“ и „Несъществуващият рицар“.
В първата читателят се среща с добрата и лошата половина на разкъсания от турско гюле виконт Медардо. Във втората историята на барон Козимо, който на дванайсет години се покатерва на един дъб и казва: „А пък аз вече никога няма да сляза!“, залива с абсурдност, а последната новела е за ходещите бели доспехи с дъгоцветни пера, в които няма рицар на име Аджилулфо.
Както заради чувството за хумор на автора, така и заради богатата му обща култура ,,Нашите предци‘‘ заслужава място в библиотеката, наред до автори като Льоса, Мендоса, а дори и Борхес.
Лекота, Бързина и Яснота – това са максимите, които са впримчили стила на Калвино. Забавно-замислящи е точното определение за абсурдите му, а аз няма как по блогърски да спусна гилотината за това издание, защото отчаяно имах нужда от нещо, което да ме разсмее. Мисля, че  единствената по-забавна книга, която се е забивала в гънките на мозъка ми, е ,,Стогодишният старец, който скочи от прозореца'' (ИК ,,Колибри'', 2013)

30.03 се оказа слънчев за мен, но разлят върху бурни емоционални морета. Ако  и вие  си търсите хапче за слънце през идната неделя  - препоръчвам ви Калвино. Защото за мен забавното винаги трябва да има известен привкус на класа. В случая тройна.

0 коментара:

Публикуване на коментар