сряда, 2 април 2014 г.

,,Дивата природа'' - Белослава Димитрова

                Еволюцията ме целува бясно по лицето. След допира на ръцетете й по бялата ми кожа се кодират бъдещи синини. Но сега не мисля за тях. Защото устата ми се пълни с кръв от прехапване, а на сърцето ми  му се привиждат трупове. И е хладно. Като всемир. 

              Между мен и втората стихосбирка на Белослава Димитрова - ,,Дивата природа“ (изд. Deja book), зее цяло едно пространство. От стъкло. Не е съвсем за мен, не съм съвсем за нея. Но почти си представям тънките копринени ленти, които вият буквите в нея, изтичат от страниците и пъплят по крака ми, връзват ръцете ми и  предлагат малка смърт за устата ми. Когато една жена пише толкова мъжки и дистанцирано, редно е да се мълчи. И да се чете.
                Признавам си, че аз съм далеч по-различна в емоциите си. Когато пиша, аз изливам морета. Стиховете в ,,Дивата природа“, напротив, приличат на капки. Далечното звучене стряска, а после те отнася:
 Фетус

 тялото потрепва

стимулация мускулен растеж

заякването на ставите
сърцето набира скорост
165-те удара в минута
създава се образ на скрития плод
4-измерен в реално време
ще трябва да можеш да преглъщаш
и да храносмилаш от самото начало
сетивото се развива бързо
пъпната връв две артерии и една вена
понякога напълно изпънати
друг път значително оплетени
амниотичните води са изтекли
животът започва
чудото умира

Да бесиш многоточията и да поглъщаш удивителните не винаги е най-удачното решение при млад български поет. При Белослава, обаче, тази своебразна река от думи е съвсем, съвсем на място. Подобно на спирала, завиваща се надолу към дълбините и Ид-а ни, тематичният обхват на ,,Дивата природа‘‘ забива нокти в първичното по един елегантен начин.
Белослава Димитрова
Шимпанзе
ти ме е вбеси
хранихме се заедно
ловувахме търсихме
си любимите жертви
други примати
толкова си приличахме
учехме всички уроци
но после загубихме среда
ти се превърна в предател
няма как да ми бъдеш приятел
сега ще трябва да те изям
за да станеш пак част
               
              Темата за първичното и за природата, за колекитвното съзнание са изключително актуални на запад. А почти научният подход в ,,Дивата природа‘‘ прави стихосбирката почти перверзно асексуална.
                За поезията блогърите не следва да пишат. Не са критици. Но все пак – копринените ленти движат ръцете и правят гласа приглушен и дълбок. Макар и не-емоционална- по-начина-по-който-е присъщ-за-мен, смятам, че е прекрасно, че я има тази ,,Дивата природа'', при това издадена от Deja book. Защото на всеки е нужна малко кал от световната локва. Защото в него е скрито по някое шимпанзе, някой крокодил. Червей. А казват, че червеите се хранят с плът. За да бъдат. 

                Еволюция.
               
               

 *Представянето на ,,Дивата природа‘‘ ще бъде днес, от 19:30 в ,,Трип Тен‘‘. Елате. 

0 коментара:

Публикуване на коментар