понеделник, 28 април 2014 г.

Лутане из ,,Внезапни улици'' от Иванка Могилска

               Най-подходящото време да се изгуби човек е дъждовен понеделник, когато мислите преливат по асфалта и чертаят кръговрати.  Една безцелна разходка понякога спасява сивите ми мозъчни клетки от обезумяване. Капки дъжд, мокър път и моето облаче над главата ми. Отрезвяващо. 

     По една улица не смея да мина. Зная накъде ще ме отведе. И мисълта ,,Може би така е по-добре.‘‘ не ми харесва. Понякога никак не обичам внезапностите на съдбата.
      
  В крайна сметка има едни ,,Внезапни улици‘‘, на които властват други закони. Книгата на Иванка Могилска прегръща тези случайности, които понякога съвсем не изглеждат инцидентни, а нарочно изпратени от Фортуна.
            Историята започва с една Маргарита. Но сценаристка, изгубила работата и вдъхновението си. И с един Майстор. Но на акордеона. Съзерцанието на музикант на сцената може да доведе до пълно обсебване. Романтиката започва не в Париж, а в Будапеща.
Улиците водят и към  Макс Райнхард – някога известен сценограф, който е изчезнал безследно след провален проект за построяването на измислен град, събрал в себе си най-красивите световни улици и градски кътчета. Болката на Райнхард е съшита в една необикновена жена и неосъществена заедност. Маргарита е тази, която трябва да да пресъздаде в сценарий небивалия им живот: какъв би бил, ако не бяха по пътя.
Виещите се линии при Могилска са безспорно добре написани. Красивост е романът сам по себе си. И вярвам, че ще допадне на хората, които искат да се хванат за спасителния пояс на емоцията.
За мен редица епизоди от романа бяха не-до-там-удовлетворяващи-ме. Сякаш ми липсваш ratio-то в мен (ще признаете,че абсолютно безумното обикаляне, дори и мислене, крие редица опасности). Хубавото е, че в тази книга няма поза. Лошото е, че моментното ми настроение предпочита да няма и свръхемоция.
Все пак книгата дълбае в мислите. Отделни фрази се гравират по облото на ума и следите си стоят. Насечените къси изречения (така любим и мой похват) ще спечелят милиони емоционални сърца.  А и за разлика от редица женски романи  и други такива с опити за shoot through the heart с отворен финал ,,Внезапни улици‘‘ дава отговорите. И кръговратът е завършен.
Не ме грабна тази лудост на любовта. Но ми хареса въображението. И усмивката, която лъха от авторката (бесен мечтател?). А щом си намерил поне нещо по пътя си, значи лутането не е било напразно. 
Пожелавам ви и вие да се изгубите днес. Току виж Фортуна е била благосклонна.

0 коментара:

Публикуване на коментар