понеделник, 26 май 2014 г.

Рисувам. С ,,Куклена къща'' от Туве Янсон

         Уверено да хванеш четката, да нарушиш спокойствието на боята и да прокараш линия по бузата си. Да се усмихнеш и да вдишаш аромата на терпентин.
         Чертата, дори леко кривнала от праволиниeто, зее на лицето ти като отворен прозорец. Настроението се променя, а някъде в предгърдието ти се надига дивашко вълнение. Рисуваш.
         Свободният замах е скрит някъде в ръката. Между палеца и показалеца дремят вълшебства, които само мистични думи като четка, химикал или молив могат да призоват.
       
  ,,Книга‘‘ е друга сериозна и красива дума, която те чертае извън рамките. КнигаТА този понеделник е ,,Куклената къща‘‘ от финландската писателка Туве Янсон (ИК ,,Жанет 45, 2014) – книга за възрастни, написана от авторка, която пише за деца – идеалният червен балон за детето във вас преди първи юни.
         12 истории. 12 артисти. Не непременно съществуващи, не непременно светли. Но със сигурност по истински ексцентрични. Янсон вплита в разказите мъниста от себе си, но творец става всеки, дръзнал да си причини това удоволствие, скрито в 160 страници. Пътуването, мечтаенето, а дори ежедневието се превръщат в миниатюри на един творчески полет. Емоциите са както тъжни, така и красиви, както ядосани, така и огрени от слънцето.
         Майстор на четката, Янсон се превръща в майстор на буквите. Езикът е простичък, без фрапантни метафори, търсещи оригиналност, но подреждането на думите оставя следа като от четка върху бяло платно. И усмивката засъхва на лицето. Въпреки тъгата. 
         Макар и да обхваща темата за отношенията на човека с изкуството, ,,Куклената къща‘‘ всъщност пренарежда отношението към света, така че в стаята на душата ви да навлиза повече светлина, килимът да се слива хармонично със стените, картините да са правилно окачени, а малките аксесоари достатъчни, но не прекалено много, така че да властват едновременно уют и свобода. Към края на живота остава надеждата за неговото начало.

         Не мога да пропусна, че интересa ми грабнаха първо корицата, след това оформлението, а накрая и преводът (дело на Анелия Петрунова). ,, Жанет 45‘‘ напоследък (особено след ,,Птичият събор) успяват да ме изненадат приятно всеки път, в който отворя тяхна книга, така че чувството ми за естетика да замърка от задоволство.
        
Аз вече си имам червен балон, за да се усмихвам щастливо. Намерете го и вие в ,,Куклената къща‘‘.


Друга гледна точка, наблягаща на възрастта и краят на живота:
http://knigolandia.info

0 коментара:

Публикуване на коментар